МЕНЮ   Email

Увереност с Бога
християнски проповеди, поучения, молитви, свидетелства и материали за неделно училище

 

Пясъците чувства


 

В посланието на апостол Матей са отделени сто и седем стиха за една от проповедите на Господ Исус Христос, т.н. Проповедта на планината. Някои теолози казват, че тя е в основата за нашата вяра. Всичко споделено в нея е толкова важно, че ако не приемем дори едно изречение удряме по фундамента на нашата вяра. Всеки път, когато я препрочитам усещам колко силни са думите на нашия Господ. И всеки път нещо от тях оживява по нов начин.

Финалните думи на тази проповед звучат така:

 

  24. И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара;

  25. и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара.

  26. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

  27. и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.

Матей 7:24-27

 

С този финал на Проповедта на планината Бог раздели Своята аудитория на две: разумни и неразумни. Първата група са тези, които осмислят Божиите думи, вникват в тях и ги прилагат в живота си. За награда те ще наследят вечен живот в Христос Исус. Тези, които не се замислят върху думите на Господ Исус Христос, ще бъдат тази група, на която Бог ще каже: „никога не съм ви познавал“(Матей 7:21,22). Те ще останат извън Божието царство.

Преди да продължим е добре да отбележим и факта, че големи множества следваха Исус. Сред тях вероятно имаше и жени, и деца. Казаното беше насочено към всички, но няколко неща се открояват с особена сила и според мен са доста актуални за женското съсловие. Назовават се важни причини, поради които човек се отделя от Бога и може да се намери неодобрен пред Него. Това, казано по този начин има общовалидно значение, но ако вникнем в дълбочина ще открием причини, пряко засягащи женското поведение. Ще ги разгледаме накратко.

 

А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака {празноглавец, слабоумник, нехранимайко}, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Смахнат безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

Матей 5:22

 

Първата причина е гневенето. Гневенето е присъщо на всички, но често се случва жените да се разгневяват и да изговарят думи, за които после съжаляват. Струва ми се, че ние сме по-невъздържаната половина на обществото, когато става дума за това доколко са примерени думите ни. Съвършенство е да се въздържа човек от това да оскърбява околните и да заклеймява поведението им. Ако ви се е случвало да изпускате нервите си и да изговаряте негативни думи към познати хора или членове на семейството, сега е време да се покаете и да поискате да гледате на хората с Божиите очи. Научете се на търпение и кротост - това е украсата на женското поведение. Знам, че понякога сърцето боли и е много несправедливо това, което се случва, но най-доброто решение е да предаваме всичко на Бога и тихо да уповаваме.


 

  34. Но Аз ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога;

  35. нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

  36. И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

  37. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

Матей 5:34-37


Втората причина са клетвите. По-присъщо е на жените да се заклеват в разни неща. Рядко ми се е случвало да чувам мъж да се заклева, но жените го правят. Така те се стремят да предадат особена важност на своите думи. Често вместо да се обвързват директно с клетви те казват: Заклевам те да не казваш на никого! И след това разкриват тайни, които не би трябвало да говорят.

Има и друг вид клетви, които са под формата на опустосване. В народните песни често се чува: „пусто опустяло, тегло голямо!“ и подобни фрази. Това са клетви насочени срещу битието на човека и Бог не ги одобрява. Емоциите, с които са наситени подобни изяви са негативни, неодобрителни и съвсем не са мира, правдата и радостта в Святия Божий Дух. Има само един известен ми подобен случай в Библията, когато Йов прокле деня, в който се беше родил....Но едва ли някой от нас е в ситуацията на Йов. Пък и да не забравяме, че и той не си позволи повече от това.

 

  44. Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

  45. за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните.

Матей 5:44-45

 

Трета причина е омразата. Налагало ли ви се е да се борите с това чувство? На мен – да. Жените сме склонни по-лесно да се нараняваме душевно. Не че си го искаме. Ние сме създадени като по-чувствителната половинка на обществото. Ако за един мъж е по-лесно да пропусне негативни нюанси на нечие поведение, жената е тази, която може да направи „от мухата слон“. И е факт, че колкото повече време се минава без да се разреши даден проблем, същият не затихва, а пуска все по-дълбоки корени. Накрая едно невнимание, един непримерен жест или неточна дума могат да причинят избухване на сдържани негативни емоции и да сложат края на едно добро взаимоотношение. В най-лошия вариант от неизяснен проблем, който се повтаря се стига до омраза, която започва да разяжда душата.

Господ Исус Христос ясно ни насочва вниманието да видим, че Бог е милостив към всички, в това число и праведни и грешници, и добри и зли. Следователно на нас ни се пада трудната задача да обичаме тези, които ни клеветят, хулят и говорят лъжливо спрямо нас. Дори и да изработим мир с Бога, за да се молим за враговете си, та дано дойдат на покаяние.


  1. Внимавайте да не вършите правдата си пред хората, за да ви виждат; иначе нямате награда при вашия Отец, който е на небесата.

  2. И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда.

Матей 6:1

 

Четвърта причина, която не ни прави угодни в Божиите очи е хвалбата. Трябва да ни интересува само оценката на Бога, а не на хората. Всяко добро дело, което направим ще бъде видяно от Отец на небесата и не е нужно ние да се изтъкваме. Много жени са преживяли своето отхвърляне и копнеят за добра дума и добра оценка за себе си. Неправилно е, когато търсят своята стойност пред човеците. Важно е да разберат, че Бог ги обича и да успокоят душата си. Колкото повече изтъкват себе си, толкова повече те смаляват себе си както пред околните, така и пред Бога. Обратното на хвалбата е скромността. Да оставим делата ни сами да говорят за нас.


  14. Защото, ако вие простите на хората прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

  15. Но ако вие не простите на хората прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.

Матей 6:14-15

 

Пета причина е непростителност. Обратното на нея е прошката. Прошката е най-силното оръжие и нейното друго име е любов. Всеки, който обича истински лесно прощава. Запитвали ли сте се защо много жени боледуват от артрит? В кръга на хората, които познавам няма нито един мъж болен от артрит, но пък имам много познати жени, за които това заболяване е тежък товар. Моята теория е, че жените по-трудно прощават. Да, има такива, които се борят със своята непростителност, но повечето не успяват да се справят до край. Все нещичко не им достига, за да могат да бъдат напълно свободни.

Можеш да разбереш кога си простил по това как и кого можеш свободно да благославяш. Ако сърцето ти е свободно ще можеш да благославяш и най-големите си врагове без това да те натоварва или да бъде противно на твоята воля.


  19. Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат;

  20. а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат;

Матей 6:19-20

 

Шеста причина, която ни отделя от Бога – алчност. Всяка жена обича да има удобствата и уюта на своя дом. Тя иска и се стреми доколкото и е възможно да напълни дома си с богатствата на този свят. Само че в миг на око всичко това може да изчезне и да се стопи. Тогава ще изчезне и сигурността на тази, която е трупала покъщнина и предмети на земята и ще се разбере, че единствено стойностните неща са духовните придобивки.

Вместо алчност и сребролюбие да се задоволим с това, което имаме и да се молим Бог да ни прибави това, което Той счита, че ни е нужно за тук и сега. Така ще направим стъпка към Бога и ще започнем да изработваме в себе си задоволство от живота, който имаме.


 

  31. И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?

  32. Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

  33. Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

  34. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.

Матей 6:31-34

 

Причина седем – нашето безпокойство. Не вярвам да има жена, която да не се безпокои за нещо. Може дори да се безпокои постоянно: било за децата, било, че няма деца; било за съпруга си или за това, че все още не се е омъжила; било за работата си или че е без работа в момента и т.н. Убедила съм се, че безпокойството докарва само болести.

Когато застанем на молитва трябва да можем да предадем всичките си проблеми на Бога. Той е Единствения, Който може да ги разреши. Животът е по-хубав, когато на сърцето му е леко. Ние сме по-здрави, когато сме пълни с мира, правдата и радостта на Святия Дух.


Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат да ви разкъсат.

Матей 7:6

 

Осма причина - не внимаваме на думите си. Присъщо е за жените да споделят на чаша кафе с приятелки, а после да се чудят защо ги връхлитат неприятности. Всяка изнесена тайна от "кухнята" на семейството може да се използва срещу човека, който я споделя. Затова и моят съвет е всяка жена да си намери само един верен молитвен партньор, с когото да споделя проблемите си и заедно да търсят решение в молитва. В противен случай вместо да олекне на душата, на човек му се скупчват куп неприятности, от които трудно се излиза.


 

  1. Не съдете, за да не бъдете съдени.

  2. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

  3. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

  4. Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?

  5. Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.

Матей 7


На девето място – търсене причините в другите. Божието слово ни учи, че първо трябва да гледаме себе си и да преценяваме себе си, а после другите хора. За жалост в много християнски среди има оформени групички от хора, които се събират, за да коментират другите. Те осъждат чуждото поведение и клатят глава с неодобрение, а са забравили, че в техния живот може би е имало много по-големи причини за наказание, но вместо това са получили Божията милост. Има случаи на чародейни молитви, когато жени се молят за хора да бъдат наказани или изобличени. Бог няма да отговори на такава молитва.

Първо ние трябва сами себе си да преценим, а после да правим заключения за другите. Не да се осъждаме, а да си спомним лошите ситуации, в които сме попадали и как Бог се е отнесъл с нас. После да покажем Божията милост и изходен път.

 

Сега нека да обобщим казаното до тук. Изброихме девет причини, които ни отделят от Бога. Всички те са плод на нашите чувства и емоции. Това означава, че повечето жени са подвластни на своите чувства, а не на своя разум. Надявам се да не ми се сърдят тези, които четат написаното. Аз самата имах дългогодишен проблем с неправилни емоции. И ако постъпваме според както на нас ни харесва нищо чудно да започнем да рушим взаимоотношенията в семейството си, с приятели, братя и сестри или на работното място.

Да ходиш според както ти диктуват чувствата е все едно да построяваш живота си върху пясък. Така както къщата няма да устои построена върху пясъчна основа, така и живот изграден на емоции, чувства и желания бързо ще покаже своите недостатъци.

Не случайно Господ дава тази аналогия с къща построена на пясък. Живот, построен върху емоции и чувства ще има добре изглеждаща за човешкото око фасада, но основата му ще е пясъчна и плитка. Всяка по-голяма буря ще може да го разруши.

Моля се всеки, който чете да очисти сърцето си и да се намери одобрен пред Господа. Бог да е с всички нас. Амин.

 

Автор: Татяна Славова