По-трудният избор
(кой е той и как да се справим)
Ние, жените, обикновено се носим по течението на светските грижи и отговорности. Ставаме сутрин и веднага умът ни започва да пренарежда задачите за днешния ден: какво ще се готви, какво ще се пазарува, да се изпере, да се заведат децата на някое мероприятие, да отидем на работа, защото и пари трябва да се изкарват и т.н. И преди да е започнал денят главите ни бръмчат от мисли, а нервите ни са опънати от напрежение. После започва едно състезание с времето, което все не ни достига. Накрая на деня установяваме, че сме пропуснали много неща да свършим и не сме успели с всичко, което сме планували. И като християнки можем да си го кажем така - нямаме мира, който очакваме, че ще получим, ако насмогнем над всички задачи.
38. И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Лука 10
След тежък и натоварен ден мирът ни се изгубва и ние често биваме недоволни и неспокойни, както това се случи и с Марта. Тя беше обременена от домакински задължения и се погрижи за всичко, което беше необходимо, за да посрещне нуждите на своите гости. Но едно ѝ липсваше – мир в душата. Тя добре направи, като се погрижи за храната и за удобствата на тези, които бяха в дома ѝ, но на нея самата не ѝ беше добре. Не беше добре за душата ѝ, която се нуждаеше да има време с Бога.
Когато душата е гладна за общение с Бога, дори и да си свършил успешно всичката работа, която ти се е струпала, пак ще остане чувство на недоволство. Липсата на лична връзка с Бога прави душата да страда. Апостол Павел беше научил тайната, която отключваше блаженството на неговата човешка душа сподели своето задоволство по този начин :
11. Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.
12. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Филипяни 4
Вчера мислите ми вървяха в тази посока и ясно чух една мисъл, между всички останали, която явно не беше моя. Тя гласеше – изборът на Мария е по-трудния избор. Разбрах какво иска да ми каже Бог. Ние си мислим, че е по трудно да се работи по всички фронтове и затова напъваме да го правим, но това не е истина. По-трудно е веднъж, след като си хванат в капана на светските и семейни грижи и проблеми да се измъкнеш и да поставиш Бог на първо място. Това е като да излезеш от омагьосана писта, в която се въртиш безкрайно. Трябва ти силна воля и желание, за да се откъснеш и правилно избрани приоритети.
Грижите имат склонността да обременяват, а надеждата, че ще се справиш с тях ти се струва като единствено решение. И си казваш, че като успееш да свършиш това и онова, ще си починеш и ще отделиш време за важните неща. Само че почивка няма, защото ние не живеем сами и грижите се трупат една след друга, а важните неща остават тези, на които сме отдали силите си и енергията си.
32. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;
33. а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34. Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
1 Коринт 7
Не може да не се грижим за семействата си. След като сме ги създали, сме длъжни да изпълняваме своите отговорности. Не можем да не работим, защото ни трябват пари - така е устроен животът ни. Не можем да не се грижим за светските неща като готвене, ядене, чистене, пране и какво ли още не, защото имаме не само души, но и тела, а те, телата, се нуждаят от всичко това. Думата е за това, кое поставяме на първо място.
Често се понасяме, както вече казах, по течението на грижите и в неделя се сещаме да отидем на църква. Но и там си мислим, че като се върнем ще трябва да сложим обяд, да изчистим и да подготвим дрехите и нещата на всеки за утрешния ден. Ние дори и в църквата нямаме свобода от своите си мисли и грижи. Затова и Бог ми нашепна, че по-трудно е да се направи избора на Мария – да оставим всичко настрана и да притихнем до Исус, отколкото да се погрижим за всичко, така както това направи Марта.
Преди време се молих с една интересна молитва. Аз всяка сутрин се моля, а преди доста време, когато работех на няколко места, учех задочно и гледах децата си, имах тази молитва: „Господи, ето две ръце от мене, дай ми още две от Тебе. Ето две нозе от мене, дай и две от Тебе. Помогни ми да успея с всичко, което трябва да направя днес“. И нещата се случваха. Аз намирах доволно време сутрин за молитва, а когато започнех да работя, Бог беше с мен и успявах за кратко време да свърша двойно повече неща, отколкото ако разчитах само на себе си. Понякога даже си мислех, че Бог някак си разтягаше времето и то ми стигаше за всичко. Но това се случваше само, ако сутрин имах лична среща с Бог.
Еклисиаст 3
1. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Вярно е това слово, но ние все бързаме, за да успеем. Ако се научим първо да заставаме в нозете на Исус и да общуваме с Него, Той е верен да ни даде от Своята мъдрост и Своята помощ и денят ни може да се подреди така, че да успеем във всичко. Опитала съм го и го вярвам.
Писано е, че не можем да служим едновременно на двама господари и да се надяваме, че ще сме еднакво успешни (Матей 6:24; Лука 16;13). Това е заблуда, която най-често ни държи в плен на светските неща. А това, което е нужно е да търсим Божиите неща на първо място и всичко останало ще ни се прибави (Лука 12:30,31).
41. ....Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Лука 10
По-трудният избор е да оставиш светските грижи и първо да потърсим Бог. По-трудно е да излезем от въртележката на своите отговорности и да се доверим на Бог за всичко. Това е трудното решение, но не и невъзможното. Когато отделим за Бог първите минути от деня, Той е верен да ни помага и да бъде с нас през целия ден. И Той ще ни помогне да успеем с всичко. И повярвайте ми, след края на деня ще се чувствате радостни и доволни от свършеното.
Мария избра по-добрият дял. Тя искаше да чуе лично слово от Исус и го направи. Дори и с цената на недоволството на своята сестра, тя се сви в нозете на Исус и зачака. Нека всяка една от нас да намери сили, за да избере по-добрият дял, защото тогава всичко останало ще ни се прибави. Вярвайте на Божието слово.
Автор: Татяна Славова