Взе, благослови и разчупи
19. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
Матей 14
41. И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42. И всички ядоха и се наситиха.
43. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
Марк 6
11. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
Йоан 6
16. А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
Лука 9
Коя жена не би искала да преживее такова снабдяване в дома си?! Коя жена не би искала да не се притеснява дали ще ѝ стигнат парите за месеца, дали ще може да си плати сметките, да изхрани семейството си и да купи нужното за децата си?! И какво да кажем, когато се явят непредвидени плащания и целият ни план за месечен бюджет се срине? Тогава в утеснението си се питаме защо ни постига всичко това и къде е Бог.
Бог е с нас, дори и в нашето нямане. Той никога не ние е оставил, но ние познаваме ли Го и знаем ли как да действаме през другите дни на живота си, когато имаме спокойствие и достатъчност във всичко? Защото ако една жена не е била добър настойник на това, което има в момента, тя не би могла да се справи с предизвикателствата на нямане и липси, когато това я постигне.
Защо се спрях на тази случка от живота на Господ Исус Христос? Защото има какво да научим, ако искаме да имаме изобилно снабдяване в дни на трудности и неочаквани обрати.
Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
Йоан 10:10
Прави впечатление, че във всичките евангелия се споменава тази случка и тя е описана по един и същ начин. И четиримата автори са видели, преживели и споделили събитието по един и същ начин. При трима описанието напълно съвпада, а при апостол Йоан е добавена една дума, която ни разкрива защо Господ погледна към небето, преди да разчупи хляба. Обединени, всички действия, свързани с описания момент могат да изглеждат така:
1. Господ взе храната в ръцете Си;
2. погледна към небето и благодари;
3. благослови;
4. разчупи и раздаде.
Резултатът всички го знаем – 5000 мъже и колко още жени и деца бяха на това място – не знаем, но всички бяха нахранени. И забележете, че излишъкът, който остана, многократно надвишаваше първоначалното количество храна, което имаха.
Исус не нахрани всички (Матей 13:58). Там, където не срещаше вяра, не можеше да извърши знамения, които да изявят Божествената Му природа. Той донесе изобилието и славата при тези, които с вяра Го приеха и жадуваха да чуят слово от устата Му.
Сега да разгледаме по-подробно стъпките, които Господ Исус предприе и да видим как можем да ги приложим в християнския си живот. Нека кажем, че ние се наричаме християни, защото се определяме като последователи на Господ. Като Негови ученици, ние се учим от Него и следваме Неговия пример, както ще се опитаме да го направим и сега.
Най-отличителният белег на християнски живот е нашата молитва. В слово ние отправяме молби за себе си и за всичко, което е добро в Божиите очи, молим се за нашите близки и дори за враговете си. Когато се молим за някого, ние сме като Исус, Който взе хляба и рибите в ръцете Си и ги представи пред Небесния Си Отец. Ние взимаме нашите близки в молитвата си и ги пренасяме пред Трона на благодатта, но не винаги с правилното отношение.
Ние се фокусираме на това, което очите ни виждат и с думите си оформяме картината. Описанието изглежда така, както сме го видели през своите си преживявания и започваме да искаме неща, които да се променят. Но забравяме, че човешката душа има тази способност да схваща грозното, злото по-бързо и да се наранява лесно, а човешкият ум помни лошото по-дълго време, отколкото красивото и доброто.
Най-често ние се фокусираме върху грешките и недостатъците на хората около нас и на личните си нужди и проблеми и думите, които говорим са именно това – описание на липси и несъвършенства. От това се получава една грозна картина, която ние представяме на Нашия Създател. След като изговорим всичко това, започваме да се молим какво да се промени, за да стане картината привлекателна. Ние не гледаме от позитивната позиция, от която тръгна Исус. Ние занасяме нашите молитвени нужди пред Трона на благодатта с болка и недоволство в сърцето си, изхождайки от позицията на това, колко е недостатъчно това, което имаме и колко е греховно състоянието на хората около нас. После рисуваме картини кое как да се промени според нашето виждане и молим да стане както ние го искаме.
Защо постъпваме така? - защото си мислим, че знаем кое е добро и правилно, и кое - не е. Ние сме погълнати от това, което виждаме с очите си и чуваме с ушите си и от това, което преживяваме, но не сме впечатлени от начина, по който Бог вижда нещата, защото не сме Го питали за мнението Му. И се оказва, че ние, всъщност, упрекваме Твореца за недостатъците на хората около нас и за нашите проблеми и не се молим, а мърморим: О,Господи, той така ужасно се държи! О, тя е толкова неразбрана, поправи я! Докога, Господи, ще търпиш да постъпват така близките ми с мен? Докога, Боже, ще съм в бедност и дълг? и подобни на тези изрази. Не така иска Бог да се молим.
Исус взе малкото, което имаше в наличност. Дори не потърси начини да увеличи количеството на наличното и отказа всеки опит да се разреши проблема с храната по обичайния начин. Спомнете си, че Той не позволи на Петър и на Своите ученици да отидат да купят храна, нито пък се съгласи да разпусне народа гладен. Той не упрекна Петър и другите ученици, че не бяха подготвени за ситуацията. Той не започна да се оплаква, че има само пет хляба и толкова много хора. Исус не погледна на недостига и на голямата нужда от храна, а на това, което беше в ръцете му и благодари от сърце.
Той взе хляба и рибата и ги издигна с благодарност към Небето, където е трона на Бог Отец. Исус демонстрира доверие и отношение на зависимост от Своя Небесен Отец. В този миг Господ вече виждаше изобилието в ръцете Си още преди то да стане. Затова и Бог Отец Му даде това, което поиска в този момент – храна за многочисления народ. Исус се предостави на тази зависимост и остана в нея, като не търсеше с очите Си да види неща, които да Го окуражат и насърчат. Той се чувстваше удобно и сигурно в зависимостта Си от Бог Отец и затова, когато погледна към небето, сърцето на Сина беше доволно от малкото, защото видя в него достатъчно, за да се постави едно добро начало на изобилно снабдяване.
Ние взимаме в молитва своите близки и насочваме думите си към небето, но вместо да благодарим за тях, че ги имаме и да се радваме, че са част от живота ни, ние ги представяме с техните недостатъци и несъвършенства, в проблемите и нуждите им, дори се оплакваме от техни постъпки. Така ние не благодарим за това, което имаме, а почти кълнем с нашето недоволство и малкото, което в Божиите очи е предостатъчно. Божията гледна точка е различна от нашата. Там, където ние виждаме грях и проблем, там Бог вижда възможност, за да се прослави. Не е грешно да се молим за подобрение, но е грешно да го правим с отношение на недоволство.
Как Бог да преумножи доброто в нашите близки, ако ние мърморим и изискваме нещата да станат по нашия начин, вместо да сме сигурни и спокойни в Божията намеса?! Благодарното сърце е, което отключва небесните порти, за да се излее Божията благодат на земята. В недостига на това, което виждаме, Бог вижда начин да се прослави, но ние сме толкова обсебени от своите грижи да получим липсващото, и от болката, и от страданието по тези липси, че не гледаме на Този, Който знае и може всичко, а виждаме великани от проблеми в собствения си живот.
Когато някой от нашите близки продължава да ходи в греховете си, ние се фокусираме върху тези грехове и настояваме, настояваме Бог да Го промени. Да, Бог иска да ходим в святост, но това, което ние забравяме е, че покрай лошите неща, които виждаме с очите си, има толкова добри неща в нашите близки, за които да благодарим. Дори за най-малкото можем да благодарим на Бога: за една усмивка, за дарбите им да работят и да изкарват прехраната си, за възможността да си поговорим с тях, за живота, който са ни дали, за моментите, в които са ни подкрепили в ежедневните ни грижи, за споделената трапеза, за това, че просто има кой да ни изслуша и не сме сами, и за много още неща. Понякога дори е достатъчно да знаеш, че има на кого да се обадиш, че има кой да вдигне слушалката и да чуеш познатия глас, за да се почувстваш по-добре.
Жалко е, че когато заставаме на молитва не благодарим за това, което имаме, а гледаме към това, което не ни достига. Ако виждаме малкото, което имаме, ще сме благодарни за него и ще го пазим. Ако търсим голямото, което ни липсва, ще пропуснем възможността да се насладим на това, с което разполагаме и ще покажем своето егоистично и неблагодарно сърце. Благодарното сърце е, което ще отключи небето и ще направи Божиите благословения да потекат като река. Затова, когато взимаме инициативата за молитва, нека първо благодарим на Бог Отец за това, което ни е дал, а после да искаме.
След като благодари на Отец, Господ Исус Сам благослови. Той получи одобрение от Отец Си за намисленото добро, което искаше да стори и в съгласие с волята на Отец изговори думите, които дойдоха от Небето, думите на благословения.
Ние се молим, но малко правим изповеди, с които да благославяме. Ние се молим, но молитвата, задължително, освен благодарност трябва да включва и позитивна изповед в името на Господ Исус Христос. Виждайки това, което имаме, през Божиите очи, ние ще можем да изговаряме положителни твърдения, произтичащи от нашата вяра. Да благославяме в молитва, означава да изговаряме творческо слово върху съдби и характери, върху нарушени взаимоотношения или недостатъчни ресурси, което е част от написаното слово-логос.
В устата ни има неимоверно голяма сила и думите на Библията, които говорим, може да бъдат думи като меч, който отсича или извор на живот. Ние сами избираме как да употребим Божието слово. В Библията има много положителни изповеди, които можем да настаним в живота на своите близки. Да не забравяме, че още от създаването на света Бог ни показва как чрез слово се твори (Битие 1 и 2 глава). По-късно Господ заставаше пред някой човек казваше две, три думи и човекът ставаше от болничната постеля и тръгваше.
Ако изговаряме изобилие в Христовото име, ще го получим. Ако утвърждаваме положителна промяна, ще я видим. Всеки страх, безпокойство и негативизъм поставят по една преграда пред молитвите ни, защото говорят за липса на доверие в творческата сила на изговореното от Бога слово.
Когато успеем да променим своите молитви, тогава ще видим чудеса, произтичащи от вярата ни. Това е да разчупваме хляба. Ние имаме Божието слово в устата си и то може да бъде хляб насъщен, но може и да не нахрани никой, ако не Го освободим чрез своето говорене и мисли. Словото ще бърза към своето изпълнение, само ако го освободим чрез правилна изповед и позитивно отношение.
Ако мърморим и се оплакваме, и се доверяваме само на ушите и очите си, напразна и суетна е нашата вяра. Нашата вяра трябва да може да твори със слово, но за това е нужно да виждаме през Божиите очи. Исус взе хлябовете и рибите и видя в ръцете си изобилие. После благодари и благослови, а словото, което изговори извърши чудото на преумножаване. Когато всички се огледаха, те бяха сити и имаше излишък, многократно по-голям от първоначалното количество.
Нашите молитви могат да предизвикат такава промяна, че да недостигне място за добрите неща, които Бог ще даде. Затова, обаче, е нужно правилно отношение и поведение от нас самите, когато сме на молитва. Трябва да вземем чрез словото на молитвата нашите близки, да благодарим за тях, да ги благословим в името Исус Христово с преумножаване на всичко, което е добро и угодно в Божиите очи и да живеем така, като че ли всичко сме получили. Защото това е вяра – да видим в невидимото и да благодарим за него.
В живота с Исус няма недостиг. Има повече от изобилие и богатство, но не всички го получават. Кои получиха този изобилен обяд? Тези, които с трепет слушаха цял ден Господните проповеди. Те бяха жадни и гладни за Божието слово. Те имаха вяра в Господ и видяха славата Му в преумножаването на оскъдната доза храна. Тези, които с вяра приемат това слово и го приложат в живота си, те ще видят изобилното снабдяване в Господното име.
Нека обобщим казаното. Първото, което прави впечатление е, че Господ Исус Христос видя какво има, а не това, което не Му достигаше. Той взе в ръцете Си петте хляба и двете риби и благодари за тяхното наличие. После погледна към небето и призна, че е зависим от Отец Си за всичко и разчита на Неговата милост. Зарадва се на малкото, което държеше в ръцете Си и изрази надежда за изобилно снабдяване. На трето място и Самият Той благослови оскъдната храна в името на Бога, Своя Отец, т.е. направи правилната изповед с правилното отношение. И чак тогава започна да разчупва и да раздава. Чак тогава творческото чудо на преумножаването започна да се случва.
Пет хляба се превърнаха в огромно количество храна, така че след като се нахраниха всички останаха дванадесет пълни коша. Ние сме свикнали да се молим за стократен плод, а тук виждаме, че при Исус благодатта беше хилядократна. Съотношението между наличност и Божествено изобилие беше 1:1000, не 1:100.
Това може да се случи във всеки живот, ако отношението на сърцето, словото, което говорим и делата на ръцете са предоставени за прослава на Бога. Нека се молим, това да бъде в живота ни и да станем инструменти на Божието най-добро за семействата си.
Отче наш, погледни благосклонно към нас и ни научи как да благославяме това, което имаме и го преумножи според Твоята воля. Амин.
Автор: Татяна Славова