ЖЕРТВЕН МАНТАЛИТЕТ
За жертвен манталитет може да говорим не само при жените, но и при мъжете. Но понеже това е първото ни месечно послание за жени и вярвам, че темата е дадена от Бога, ще насочим вниманието си към женското поведение и психика. Ще се опитам да представя някои симптоми на жертвения манталитет, начини, по които се въздейства върху околните и ще се спрем на стъпки, които биха помогнали на жени в подобно състояние да се освободят.
Жертвеният манталитет е състояние на духа на човека, което се изгражда с години. Той не се прехваща, не е демоничен дух, не е болест. Той е нагласа на ума и сърцето за справяне с определени проблеми в живота на жената. Синоними на думата манталитет са думите разбиране, схващане, мироглед, съзнание. Следва да направим извод, че жертвеният манталитет е съвкупност от начини, по които човек разбира дадена ситуация и реагира на нея, съобразно изграден във времето на своето развитие мисловен модел. Жертвеният манталитет е и мироглед (или установени крепости в ума на човека), с които той трудно може да се справи, защото първо трябва да осъзнае тяхното съществуване и второ - да поиска да се промени.
4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.
5. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
2 Коринтяни 10:4-5
Кога можем да говорим за жертвен манталитет при жените? Най-характерният белег за жена в това състояние е, че тя винаги счита себе си за онеправдана. Каквото и да ѝ се случи, тя го приема като наказание. Не може да се зарадва, ако трябва да наготви на семейството си, защото си мисли, че другите чакат това само от нея. Ако трябва да сложи масата ще си мисли, че само тя е длъжна да го прави. Ако е време да почисти ще мърмори, че само тя пуска прахосмукачка. Ще вижда навсякъде около себе си само работа, която чака на нея. Няма да изпитва радост в това да свърши нещо за семейството си, а винаги в сърцето си ще недоволства, че прави това, което трябва да се направи.
Най-често това се случва, когато жената се нагърбва с отговорности, които не са за нея. Една добра черта на женската природа е, че желае да създаде уют на семейството си – да е наготвено, почистено, топло. Но проблемът идва, когато тази жена започне да се грижи за всичко сама. Когато си дойде от работа тя бърза да наготви. Докато се готви вечерята тя бърза да измие съдовете от вчера. Между другото пуска и пералнята. Отива да види как са се справили децата в училище днес. Обажда се на родителите си да ги пита имат ли нужда от нещо и т.н. Държи се така, все едно е слънце и може навсякъде да огрее. Но с времето това започва да тежи и тя все повече вижда себе си като прецаканата в живота. Тогава започва оплакването и мърморенето. Тогава избухват семейните конфликти, защото жената започва да иска отчаяно помощ, но хората около нея не са готови да ѝ я дадат. Те, другите членове на семейството, вече имат собствени установени навици и модели на поведение, които няма лесно да изоставят.
Развива се жертвен манталитет, но това може да се разбере чак, когато жената започне да пожелава свобода и развлечения, но не може да намери време за тях. Тогава започва да се оформя ново желание в женската душа - да натрие носа на своите близки, като им докаже, че може да се справи и без тях. Затова използва всяка минута, за да работи нещо, та дано другите видят колко е заета и да я съжалят. Дори и да има време за почивка, не сяда, защото иска да докаже на всяка цена колко е ангажирана. В подобни моменти тя иска да чува думи на съчувствие и разбиране, които за нея се изразяват в: ние сме недостойни за теб; ти си перфектна; само ти можеш да го направиш по този прекрасен начин; само ти се справяш.
Постепенно действията на жена с жертвен манталитет отиват към перфекционизъм и преиграване. Това се проявява във всяка нейна дейност. Тогава, когато в нея се засили чувството, че е онеправдана ще я чуете да казва: „нали съм ви слугиня!“. Тя е заживяла като жертва на несправедливо отношение, положение, в което сама се е поставила. И в тази си роля тя се чувства точно като слуга на всички.
Ако е с приятелки, ще се оплаква; ако е вкъщи със семейството си – ще е сопната, сърдита и постоянно ще има работа. На въпрос: какво да ти помогна? най-често троснато ще отговори с „нищо, аз мога и сама!“, макар че сърцето ѝ ще копнее за помощ така, както цветето за слънчев лъч. Тя ще работи повече, за да привлече вниманието към себе си, но когато това стане няма да знае как да се държи, а ще отблъсква с намусеното си лице и вечното си недоволство. Това е нормалната реакция на наранена и предала се жена, която не вижда нищо хубаво у дома и в живота си. В нейният ум вече са издигнати крепости, а навиците ѝ не са нищо повече от нежелан работохолизъм.
Много жени не искат това да е така и отчаяно се борят, но с неправилни средства. Те недоволстват, избухват, а после съжаляват, коментират с „приятелки“ (уж приятелки), а после берат горчивия плод на заплетени клюки и обсъждания.
Има ли изход от подобна ситуация? Да, има и Божието слово говори за това.
37. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38. и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.
Матей 10:37-38
В думите на Господ Исус Христос ясно е казано, че това ще стане. Който поставя задълженията в семейството си, грижата за деца, родители преди Бога - ще има тази награда, че домашните му ще му станат врагове. И обратното е вярно: който постави и Бога преди семейството си, ще си навлече неодобрението на домашните си, ако те са невярващи хора. Тогава как да тълкуваме тези стихове в контекста на това, за което говорим.
Според мен най-важното е казано в стих 38. Господ казва: „който не вземе кръста си“. Не се казва: „който не вземе кръста на семейството“. Бог има само един кръст за тебе и това е твоят кръст. Той ти дава сили да си го носиш и да търпиш неговата тежест. Ти не можеш да носиш кръста на някой друг, било съпруг или деца, защото те си имат техния кръст и са отговорни за своите си товари, задължения и решения. Ето, че стигнахме и до най-голямата причина, за оформяне на жертвен манталитет: да носиш чужд кръст, нещо, което Бог не ти е давал никога. Как сега на практика да се справим за да изпитаме удоволствието на живота с Бога?
Първо: жена, изградила жертвен манталитет в себе си трябва да осъзнае собствената си цена. Има стихове в Библията, които посочват как една жена трябва да приема себе си. Ето какво пише в Притчи 31:
25. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
Синодален превод 1992
Тези стихове ни показват, че добродетелната жена на първо място трябва да се погрижи за себе си. Нейният външен вид трябва да изразява здравина и хубост, а нейният поглед да е жизнерадостен и мил. За да се получи това, жената трябва да приеме себе си за красив и стойностен човек, на който Бог е дал сили да се справя с домакинството и това не е причина за негативизъм, а за радост и веселие. Тя трябва да погледне на привилегията да има семейство, съпруг, деца, неща, за които много хора мечтаят и страдат и да благодари всеки ден на Бога за добротата Му да има дом и хора до себе си. Тя трябва да обърне погледа си и да види, че не е жертва, слугиня, защото домашните ѝ са я направили такава, а защото сама тя се е поставила в тази позиция. Когато потърси красотата на ситуацията, в която е, ще види, че е наградена от Бога да има най-прекрасното семейство и здраве, и сили да се грижи за него.
На второ място такава жена трябва да промени фокуса си и да живее според Божиите стандарти. Тя не трябва постоянно да кара другите да се чувстват виновни, че тя не може да си почине от работа или да спи спокойно от грижи. Тя може да гледа весело към бъдещите дни, ако допусне върху нея да слезе Божествения авторитет на стопанка и домакиня. Но за това ще трябва да слуша Божиите наставления и да търси одобрение от Бога и Неговото слово, а не от хората. Ето как постъпва една добродетелна жена, която уповава на Бога.
При това, става докле е още нощ,
И дава храна на дома си,
И определената работа на слугините си. Притчи 31:15.
Тя не се окайва. Работи от тъмно до тъмно, като прави това, което е полезно за семейството ѝ. Тя разпределя добре задачите и задълженията на всеки у дома. Не носи сама товарите и въпреки многото труд, който полага не се чувства уморена.
Днес ние имаме толкова много помощници, които улесняват труда ни. Времето на слугините е в миналото, но благодарим на Бога за снабдяването на нуждите ни с вода, ток, автомобили, телефони, които ни спестяват много жива енергия. Благодарим на мъжа си за пералнята, която ни е купил, за да не перем на ръце. Да благодарим, че децата ни имат телефони и знаем във всеки миг къде са, и не ни се налага да тичаме до там, за да видим какво става. Благодарим за бързият превоз, за микровълновата фурна дори. Представяте ли си да се налага да палите огън всеки път, когато искате да сготвите или стоплите храна?
С една дума, промени си фокуса, защото толкова много жени по земята все още нямат това, което ти имаш като техника, уреди, снабдяване и всичко това правят на ръка, което изисква многократно повече усилия. Повярвай, че Бог те е благословил да си на най-доброто за теб място и с най-доброто семейство.
Трето: ако изработиш благодарно сърце към Бога, ще можеш да обичаш истински своите близки. Благодарното сърце ще се отвори за Божията любов и ти ще започнеш да я откриваш навсякъде около теб. Ще видиш, че не е толкова лош съпругът, просто и той е уморен понякога. Ще видиш, че не са толкова безотговорни децата, но сега растат и имат своите грижи. Ако ги помолиш с любов да ти помогнат със сигурност ще го направят. Е, само трябва да се въоръжиш с търпение, защото няма да е по твоя начин и на твоето време. Те ще си почистят стаята сами, ако не ги притискаш и не тичаш след тях. Вярвай, че ще дойде момент, в който и на тях няма да им хареса да стоят в безпорядък и мръсотия. Вярвай, че може да се научат да се държат мило и да се успокоят, ако ти си такава.
Много е важно да изработим в себе си дълготърпение и себеобузданост. Каквото и да се случва, ние не трябва да се насочваме срещу своите близки. Ние трябва да виждаме проблема, но да не държим на нашето решение, а с търпение и толерантност да дадем на своите близки време да осъзнаят усложненията и да се справят сами. Така те ще започнат да носят своя си кръст, а ние нашия.
На четвърто място, след като тези трите са постигнати можем да помислим и за хоби. Всяка жена се нуждае от хоби, което да я разтоварва. Има жени, които обичат да шият гоблени, други да гледат цветя, трети да спортуват. Хобито ще помогне за релакс в забързаното ежедневие. То трябва да е приемливо, съобразно Божиите стандарти. Ако за твоето хоби има библейско основание – можеш да го практикуваш.
Какво значи библейско основание в случая? Библията ни учи на добродетелност, мир, любов, гостолюбие, пестеливост, трудолюбие, мъдрост, здравословна грижа за телата ни, скромност и много още, които няма да изброявам. Задай си въпроса: какво качество в мен развива моето хоби?. Може да те прави по-здрава, ако е свързано със спорт; може да радва приятелите ти, ако правиш сувенири или декоративни пана и обичаш да ги подаряваш по празници; може да помага на други жени да чуят за Бога, ако обичаш да каниш на кафе приятелки; ако си любител на книгите - чети богословска литература, която да ти помогне да се усъвършенстваш. Каквото и да правиш, което да ти доставя удоволствие, сравнявай го с Библията и ако дава Библейски резултати – прави го. Шопингът не е Божествено хоби, нито висенето по кафенетата и постоянното ходене на гости. От това може само да те заболи главата.
Накрая нека да обобщим. Ако искаш другите да не гледат на теб като на слугинята в дома, спри и ти да се виждаш като такава. Благодари на Бога, че ти е дал дом и семейство и се грижи за него с радост и веселие. Поемай толкова задачи на ден, колкото можеш да носиш с благодарно и радостно сърце. В момента, в който започне да ти писва спри преди да си пуснала отново в сърцето си недоволството и мърморенето. Не забравяй, че всеки ден ще трябва да полагаш малко усилия, за да се променяш. Обичай, благославяй и благодари за всичко. Така ще станеш принцесата на Татко.
14. Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
16. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Матей 5:14-16
Мили жени, това е нашето първо месечно послание към вас. Следете ни на нашия сайт всеки месец.
Автор: Татяна Славова