Бог никого не изкушава
13. Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15. и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
(Яков 1 гл.)
Българският тълковен речник определя думата „изкушавам“ като „подмамвам с нещо привлекателно”; ”изпитвам силно желание за нещо привлекателно”. Тълкуванието на тази дума почти се покрива с обясненията дадени за думата „съблазнявам”. Да съблазниш означава да „подмамиш, да прелъстиш, да привлечеш с нещо приятно”. Като съществително име „съблазън” е „нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава”. В описанието на посочените думи се повтарят привличане и желание. Къде се развиват човешките желания? - в нашата душа. Нашите желания са тези ,които искат нещо, което им харесва. Те са тези, които отхвърлят това, което не им харесва. Те оформят нашите чувства и определят нашето поведение. Когато станат много силни преминават в страст. Това казва и апостол Яков в цитирания по-горе четиринадесети стих. Когато позволим на своето чувство да премине в страст ние зачеваме(синонимна дума-забременяваме) с грях. Да забременееш с грях е като да забременее жена. Тя носи плода на утробата си определеното време преди да роди и да стане явен плода на нейната бременност. Така и човек. Той носи своето силно желание и то определя мисловния му и чувствен живот. Всичко, което започва да прави човек, допуснал да зачене страст, е свързано с желанието да притежава предмета на своето привличане. Ако това е чужда жена, резултатът може да е развод за някоя от страните. Ако обектът на желанието е скъп предмет може да доведе до разорение и дългове за семейството, които да разрушат взаимоотношения. Какъвто и да е обекта на страстта, ако угажда на човешкото его, непременно ще доведе до разруха, до смърт.
Бог никого не изкушава. Бог не се изкушава от зло. Човек е, който сам се изкушава и пропада поради собствените си страсти.
Бог позволява изкушението!
Бог никого не изкушава, но Той позволява изкушенията да ни застигнат. Бог не пожали собствения Си Син,а допусна да бъде изкушаван. В Матей 4:1 четем: „Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.” Сам Бог заведе Сина Си в пустинята за да бъде изкушаван от дявола. Исус направи това, което направиха и другите - Той взе кръщението на Йоан и трябваше да влезе в служение. Всички ние започваме нашия живот на вяра с изповед за покаяние от мъртви дела. Следва водно кръщение като действие, имащо смисъла на символично отделяне от света и заделяне за Бога. Нашият път като вярващи хора започва от там. И всеки, който има мисия от Бога ще бъде заведен в „пустинята” и изпитан в трите изкушения, през които мина Исус. Това ни отличава от света, това е привилегия, а не наказание, както мнозина смятат. Защото тези, които издържат и трите изпита ще бъдат одобрени и употребени от Бога. Нека сега да разгледаме тези три задължителни изкушения, през които ще мине всеки от нас.
Първи изпит. Изпитът на нямането.
2. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божи Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.
4. А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” (Матей 4 гл.)
Исус беше престоял четиридесет дена в пустинята - без храна и без вода. Беше сам със зверовете около него. И огладня. Точно в този момент се появи изкусителят и го атакува, като го подмами да се опре на собствените си възможности. Изкушаващо е да знаеш, че можеш да снабдиш своите нужди по своя си начин. Много от нас се провалят още на този изпит. Когато се отделяме от света ние се отделяме и от претенциите да снабдяваме нуждите си по нашия начин. Исус знаеше, че може да превърне камъните в хлябове, но не Го направи. Ние имаме възможност да изкарваме прехраната си по нашия си начин, но вместо това Бог ни оставя в изпита на нямането. Исус можеше да се върне от пустинята в стария начин на живот, но не Го направи. Изчака снабдяването от Бог. Ние често нямаме търпение и изпадаме в недоволство от неснабдените по нашия начин и според нашите очаквания нужди. Търсим си работа,която на нас ни харесва, взимаме заеми, защото не ни стигат парите, молим приятели за помощ, защото така е по-лесно, чакаме някой да ни издържа, и много други подобни ситуации. Всеки път, когато това се случва, трябва да знаем, че има две възможности: да устоим на изкушението и да се доверим на Божието слово, защото Той ще се погрижи за нас или да се подмамим и да се върнем обратно там, откъдето сме дошли - в света и при собствените си решения.
Втори изпит. На почит към Бога.
5. Тогава дяволът Го заведе в светия град, постави Го на крилото на храма и Му каза:
6. Ако си Божи Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“
7. Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.”
(Матей 4 гл.)
Дяволът не хвърли Исус долу, не Го уби. Дяволът няма право на живота ни, ако Бог не позволи. Дяволът предизвика Исус сам да посегне на живота си. Само Един има право над нашия живот и от нас зависи да изберем кой да е той. Исус избра да не изпитва Бога дали е в контрол на живота Му. Въпреки, че беше без храна и сам, Исус запази в сърцето си почитта и уважението към Отец. Когато предадем живота си на Христос ние сме жадни за Неговото слово. Четем и споделяме, и в един определен момент стигаме до там, че смело цитираме Словото и подбуждаме хората да го изпълняват. Дори и сами оправдаваме постъпките си с Божието слово. А всъщност има принципи, които са вечни. Един от тях е да не изпитваш Господа. Често хората нарушават този принцип като се доверяват на първото писано слово, което им дойде на ум, без да познават цялостта на Писанието. Това е възгордяване. Човек действа, защото знае нещо от Словото и му се иска да го приложи. А вместо това трябва да се смирява пред Бога и да чака указания от Него. Исус разсъди, че когато изпадне в трудност Бог ще Му помогне. Съвсем друго е сам да си причиняваш неприятности като вярваш, че Бог всякога ще те защитава. Да, Той ще Го прави, но ние Му дължим почит и уважение, а не да очакваме да ни измъква от умишлено забъркани неприятности, само защото така пише, че ще ни избавя. Нека имаме страх от Господа, който е начало на мъдростта.
Трети изпит. Изпитът на имането.
8. И дяволът пак Го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза:
9. Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш!
10. Тогава Иисус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш.“
(Матей 4 гл.)
Ако успешно издържим първите два изпита ще бъдем изправени пред изкушението на бързото забогатяване. Исус беше отведен до място, от където да види всичкото богатство на света. Само с един жест Той можеше да Го придобие – само с един поклон. Но това би означавало да отстъпи от вярата си. Кое е по-важно за нас: светското богатство или Божията воля? Обикновено се случва на християните да устоят в нямането, но да не издържат, когато имат възможност да спечелят много. Познавам хора, които счетоха, че това, което им се предостави, е Божието благословение за тях, а то се оказа изпит за вярност. И стана така, че идеята за богатство се оказа по-примамлива от всичко друго в този свят. Не знам дали са успели да задържат спасението си. Само, който е хванал здраво ралото и не се обръща назад ще устои. Да се прицелиш в светското богатство поставя Бога на заден план и моментално човек се превръща в идолопоклонник.
В заключение нека да обобщим споделеното: Бог никого не изкушава, но Той допуска изкушенията в нашия живот. И добре е, че го прави. От това има най-малко две ползи. От една страна ние заякваме, като устояваме и така се подготвяме за вечността. От друга- ако сме достатъчно наблюдателни и внимателни към себе си ще можем да преценим къде не успяваме и къде печелим победи, т.е. да открием своите слаби и силни страни.
Нека Бог да ви благослови да устоявате на изкушенията. Амин.
Автор: Татяна Славова