И
кажи - "Не искам"
„...и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].“
Матей 6:13
Господ Исус Христос учеше
Своите ученици как да се молят. С тези думи Той насочи вниманието им
в две посоки. Едната води до разбирането, че Бог е достатъчно
Всемогъщ и Всесилен, и Той има всяка власт на небето и земята. Нищо
не може да се случи без Неговото позволение. Другата – разкрива, че
Бог не е премахнал сатана от живота ни и той, сатана, все още има
своето място във физическия свят. Бог познава човешката природа в
нейните слабости и въпреки това е оставил злото да съществува в
реалния свят. Нещо повече, Бог е оставил дявола да ни изкушава,
въпреки недостатъчността на човешката природа да се противопостави
на съблазните на този свят. В книгата Йов е записано, че Бог решава
дали да допусне сатана до живота ни, кога да го направи и по какъв
начин (Йов 1:6-12). И всичко това, независимо как изглежда, може да
съдейства за добро за всеки един Христов последовател.
Едно от обясненията, защо Бог прави подобно нещо в живота ни намираме във Второто послание на апостол Петър.
1. Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2. Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
3. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4. чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5. то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6. на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7. на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
II Петър
Познаването на Господ Исус Христос е достатъчно, за да ни направи способни да устояваме на всяко изкушение и да проявяваме твърдост при всеки опит на плътта да вземе контрол над делата ни. В близкото общение с Господ ние ставаме част от божественото естество и можем да бъдем себеобуздани, твърди и непоколебими в избрания път на благочестието. Пълнотата от познаване на природата(1) и съблюдаване на учението(2) на Нашия Господ Исус Христос, съчетани заедно, може да ни даде сили и способности да устоим на всеки греховен подтик.
Много хора, обаче, казват, че не могат да се справят с изкушенията, макар и да им се противопоставят. Според мен има две основни причини за тази тяхна неспособност. Едната е, че не познават добре Господ Исус Христос и следователно не са станали съучастници в божественото естество на Господа (съжалявам, но не мога да намеря по-добри думи да опиша това състояние от думите на апостол Петър, цитирани по-горе). Другата причина е, че не могат да разпознаят пътя, по който изкушението влиза в тях и едва, когато затънат започват да си задават въпросите: как се случи?; какво ме накара да стигна до там? и подобни на тях.
Познаването на Господ Исус Христос не е резултат на еднократна среща, според както някои си мислят. Новорождението настъпва като последица от първата ни истинска среща с Господа, но за да допуснем Духът на Бога да ни изпълни се изисква време. Не е възможно да опознаеш дори и даден човек в една единствена среща, а камоли Един необятен и необозрим Бог. За да опознаеш Бога се изисква посвещение, в което човек да се предаде с радост и да последва с цялото си духовно и физическо естество Своя Създател. Предаването е израз на смирение, доверие и преливаща надежда. Предаването е начинът, по който да се изпълваме с радост и тихо упование в Божиите намерения. Доверието, че Бог има най-доброто за нас, води до там, да се оставим в Божиите ръце и да разчитаме на Божията благодат. И не на последно място – предаването е любов, а истинската любов е преливане дух в дух.
Ние обичаме да казваме, че обичаме Господа и да си мислим, че Го познаваме, но така ли е наистина? Да обичаш никак не е лесно. Този, който обича, той търси начин да общува с този, когото обича. Иска да го вижда постоянно и отделя време за тези срещи. Копнее за близост, вслушва се, трепетно очаква, вълнува се. Така трябва да е и с Бога. Ако Го обичаме, ние ще тръпнем в радостно очакване за среща с Него, ще четем Неговото Писано Слово със страст, ще пристъпваме на молитва с вълнение, ще тичаме към дома Господен с нетърпение всеки път, когато има служба. И повече от всичко – ще изпълняваме Неговите заповеди, защото, който обича, той прави всичко, за да угоди на този, когото обича.
„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“
„Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби...“
Йоан 14:15;21
Ако нямаме любов към Бога, няма и да има посвещение от наша страна. Християнският ни живот ще бъде вял и себичен, повече плътски, отколкото духовен и човек ще гледа да угажда на себе си. Ако искаш сила, за да можеш да се справиш с изкушенията в живота си, то тогава трябва да я търсиш в Първоизточника. Силата, която притежаваме е резултат от силата, от която черпим. Ако взимаме пример от лош източник, лоши ще са резултатите, ако източника, от който се учим е добър, добри ще са и резултатите. Към каквото се прилепиш, към каквото се стремиш, каквото познаваш – това ще правиш. Когато познаваш само своите другари, съседи, колеги – непременно ще откриеш, че в определени моменти действаш като тях. Нашият народ има много поговорки, които говорят за това, че с когото се събереш, такъв ставаш и самият ти.
Събери се с Господа. Търси Го в лично молитвено време, общувай с вярващи хора, чети и размишлявай всекидневно върху Божието Слово и се влюби в Господа. Тогава ще успееш да се отделиш от светския си начин на живот и да прибавиш твърдост на вярата си и устояване на пожеланията на душата. Ако ти познаваш своя Господ и Спасител, ти ще имаш от Неговата сила в себе си и ще можеш да кажеш „Стоп!“ на греха. Поискай да се сприятелиш с Господа и Неговият зародиш ще се развие в теб, и ти ще имаш Божествената сила, която ти е нужна, за да се справиш с произлезлите от този свят страсти. Кажи :“Не искам да живея без Господ!“ и стани Негов последовател не само на думи, но и на дела. Така ще дойде в тебе силата, която ще те държи настрана от всички изкушения и ще те направи Христов ученик.
Втората причина за поддаване на светските съблазни е, че не ги отхвърляме навреме. Тези, които не могат да ги разпознаят, не могат и да кажат навреме „не искам“.
13. Никой, който се изкушава, да
не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той
никого не изкушава.
14. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15. и тогава страстта зачева и ражда грях,
а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Яков 1:13-15
Срещу себе си имаме лукав и хитър враг, който ни показва всичко в привлекателен вид, примамливо и красиво, така че да не можем да устоим. Някои се увличат по нови и страстни преживявания, други са изкушени да надникнат в бъдещето с гадаене и мистика, трети са съблазнени от богатства и власт и т.н. Всичко започва първо с пожелаване. Човек има два избора: да задоволи любопитството си или да се възпротиви, като се довери на Божието слово и на личното си преживяване с Господ.
Изкушението се поражда като желание в човешката душа, но преди да дойде желанието в душата, в ума вече се е оформила една мисъл, която ни казва, че обектът, който наблюдаваме е твърде интересен. Точно тази мисъл става отворената врата за изкушение. Когато очите видят, ушите чуят или ръката докосне - мигновено в съзнанието ни се оформя умозаключение, предизвикано от сетивни възприятия, което обуславя нашите по-нататъшни действия. Там, в ума, става сблъсъка на двата избора: да се поддадем на сетивата или да се откажем, заради убежденията си. Това е момента, в който ние заявяваме решение, което определя по-нататъшните ни действия. Ако успеем сами в себе си да оборим мисълта, че обектът пред очите ни не трябва да е обект на желанията ни - ще имаме сили да се противопоставим. Силата на доводите, които да ни убедят в погрешността на изкушението, да го потушат и изхвърлят от мисловния ни процес, може да умъртви пожелаването още в неговия зародиш.
Тук най-много хора се провалят. Те познават Словото, знаят аргументи и отговорите, знаят последиците от въвличането в греховност, но не знаят как да убедят себе си, че това, което виждат очите, не е това, от което се нуждаят телата и душите им. И започват да спорят със себе си, като онзи безкраен монолог:“да бъде или да не бъде?“; „да пробвам само този път или да се откажа?“. Това вътрешно разногласие дава възможност на душата да прегърне идеята за греха в стремежа да си угоди. Самото допускане на този вътрешен спор вече е наполовина спечелена битка в полза на изкушението.
Защо любещият Бог допуска да бъдем въвлечени в изкушение? Една от възможните причини е да можем да видим сами себе си и да се преценим. Ние имаме погрешна представа за това доколко сме силни, доколко сме близо до Бога, доколко Го познаваме. Когато се провалим вече осъзнаваме собствената си нищожност в битката с изкушенията. Правилното решение идва с убеденост, че Бог иска да се съгласим с Неговата воля и да поискаме сила и благодат за справяне с греха.
Внимателното проследяване на собствените ни мисли е необходима предпоставка в тази битка. Да се научим да отделяме своите мисли от Божиите и да ги отстраним от мисловния си процес може да бъде начало на изпълването ни с Божествените мисли и откровения. В момента, когато приех Христос за свой Господ и Спасител получих много важна насока от Него. Той ми каза да се изпразня от собственото си мъдруване. Това беше много трудно за мен, защото съм човек, който много и постоянно учи. Моят ум никога не спира да работи и аз не съм искала това да престава. Дори и когато спях, спях наполовина, все разсъждавайки в ума си за нещо. Когато Бог поиска да се справя с това, Той ми го посочи като проблем. Аз имах свое наследство от идеи и оформен мироглед, които обуславяха всичките ми мисли, решения и действия. За да можеше Исус да работи в живота ми и да Го опозная, аз трябваше да спра да мисля по моя си начин и да се изпълвам с мисли от Словото, с директни напътствия и откровения от Него.
Пречупването в мисловния процес в човека отключва възможността Божиите мисли с Божиите аргументи да станат бариера пред идващите изкушения. Убеденият в Христовата истина човек има твърдостта да се противопостави на псевдо-истината, която го заразява. Когато Божието Слово се въплъти в нас, тогава То става нашата естествена преграда пред злото. Затова и много обичам да казвам, че трябва да променяме убежденията си, като приемаме Христовите думи и мисли за наши.
Твърдостта на вярата зависи от тази промяна - смяна на убежденията, на мирогледа и на целия мисловен процес. Бог ни е подарил всичко, от което се нуждаем за живота си. Ние се оправдаваме с липсата на слаба воля, за да устоим, но Бог иска да ни покаже нещо друго, че преди волята са мислите, които трябва да се осветят. Когато в ума дойде изкушаваща мисъл, ние трябва да кажем „Не, не искам това!“. И от тази мисъл започва дисциплинирането ни и посвещението ни.
И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
Йоан 12:47-49
Да четеш и приемаш думите на Господ, е да започнеш да обновяваш ума си. Когато си промениш мисленето, се променят и убежденията. Убежденията са, които мотивират волята да прави или да неправи нещо. Ако не можеш да разпознаеш кое е греховна мисъл и коя не е, то значи не познаваш и Господ. Ако разсъждаваш със своите си мисли и взимаш решения съобразно своите желания, то значи не се доверяваш достатъчно на Божието слово. Ако убежденията ти не подчиняват волята ти в служба на Бога, то вярата ти не е утвърдена върху канарата на Христовото присъствие в живота ти.
„Който не Ме люби не пази думите Ми...“
Йоан 14:24
Тук е зародишът на греха. Очите виждат, ушите чуват, а мислите се подреждат по неправилен начин. Човек не може да се лиши от сетивата си, но ако иска да устои на изкушенията в живота си, трябва да смени изцяло мисловния си модел. Първото старание, за което апостол Петър ни съветва е да обогатим вярата си. Вярата са нашите убеждения, за неща, които не се виждат (Евреи 11:1). Това е наша отговорност и задължение, да се обогатим чрез Божието Слово – било като Го четем, било като Го слушаме. Когато Божието Слово стане естествен мисловен процес за нас, когато ние сме обновили напълно ума си да разсъждаваме с думите на Писанията, да ги вярваме и да споделяме техните ценности, убедени сме в тяхната правота и истинност, тогава на всяка изкушаваща мисъл, която проникне в ума ни ще дадем отпор. Нещо повече – като последица ще подчиним собствената си воля на Духа на Бога.
Кажи „Искам да те познавам, Господи!“ и започни да изучаваш Библията. Започни да Го търсиш и Го моли да поставя Своите мисли в теб. Стой сам в присъствието на Бога и слушай гласа Му. Искай да ти говори лично. Той с удоволствие ще го направи. Търси общение с вярващи хора, които могат да споделят с теб истините на Христовата вяра. Търси верни молитвени партньори, които да те подкрепят и да воюват заедно с теб в твоите духовни битки. Тези неща ще ти помогнат да се обновяваш и да се оприличаваш все повече на Своя Създател, по чието подобие си направен. Така ще можеш да казваш „Не искам!“ на всяка изкушаваща мисъл и ще дисциплинираш душата си и тялото си в добродетелност и благочестие, в святост и любов. Нека Бог да ви даде да разберете и приложите това слово в живота си.
Автор: Татяна Славова