Идолите, които си държим

2. Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството.

3. Да нямаш други богове освен Мен!

4. Да не си правиш кумир {или: идол, образ на божество от камък, дърво или метал} или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5. да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,

6. а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме любят и спазват Моите заповеди.

Изход 20 гл.

Днес ще поговорим за идолите като форма на поведение, а не предмет, на който да се кланяме. Ясно е, че Бог забранява да се извайват предмети, които да се издигат като богове. Спомнете си случая със златното теле, което Арон направи и как Бог се разгневи (Изх.32:4-10). В Исая 40:18-19 Бог ясно заявява, че не може да бъде оприличен на нито едно изделие, направено с човешки ръце. Има и други стихове, от които ясно се разбира, че поклонението на предмети, произведения на изкуството или природни явления е забранено. Но аз бих искала да поговорим за невидимите идоли, тези, които всеки човек крие от хората около него, но носи в себе си. Надявам се, когато прочетете до края това слово, да сте в състояние да ги разпознаете и да потърсите път водещ до чистота и святост.

Нека се върнем на началните стихове от Изход 20. Там са посочени две действия, които са характерни за поведението на всеки човек, който е идолопоклонник. Първата проява е покланяне. Покланяме се когато изразяваме почит или уважение към някой или нещо, т.е. признаваме нечий авторитет. Всички сме съгласни, че само Господ заслужава нашето поклонение. Второто проявление е служене. Да служиш означава да си покорен, послушен и да оставиш да бъдеш воден в действията си от някой или нещо, имащо власт над теб. Само че Библията е категорична, че смирение и послушание дължим само на Бога, защото Той е господар над всичко.

Да видим сега кое е нещото, на което много хора се покланят и служат, без да осъзнават, че са нарушили Христовите думи:

36. Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37. А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“

Матей 22

Човек дава почитта си на това, което е по-силно от него. Човек служи и се подчинява на това, което е избрал за свой авторитет. Кое е силното нещо в твоя живот? Кое е нещото, което те кара съзнателно или неволно да му се отдаваш? Ние разполагаме с време, сили, таланти, имаме свои пари, емоции, отношения и от нас зависи къде и на какво да даваме вниманието си. Всяка една област от изброените е важна, защото ние сме всичко това, затова ще разгледаме всяка една поотделно.

Да започнем с времето. Това е най-ценният ни ресурс и най-ограниченият. То изтича и никога няма да се върне обратно. Над него нямаме власт, но вместо да го ценим, често го посвещаваме на неправилни занимания - забавления, флиртове, лентяйстване и др. Всичко, което можем да свършим днес, утре може да не успеем.

15. И така, внимавайте добре как се държите – не като глупави, а като мъдри,

16. като изкупувате благоприятното време, понеже дните са лоши.

Ефесяни 5

Бог благославя времето, което имаме. Той ни дава 24 часа в денонощието, за да работим, спим и да се забавляваме. Ако тези трите не са балансирани, значи имаме проблем. Има хора, които работят много, дори за сметка на съня си, а други се забавляват, когато трябва да работят. Всяко отклонение от балансираност на поведението е отклонение от Божията воля.

„Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци”

Колосяни 3:23

Този стих ни напомня, че не сме свои си. Каквото и да правим, на първо място е нужно да поставяме Бог - било на работното ни място, било у дома или когато искаме време за себе си. Надделяването на желания, да правим неща, както на нас ни се иска, е начин да поставим себе си пред Бога, като използваме времето, което ни се дава, за своя угода.

Когато човек слугува на свое си желание, той прекъсва работата си, или разговора, или заниманието си, за да направи това, което иска. Пушачът оставя всичко, за да запали поредната цигара, а завистникът спира да гледа своята си „паничка”, а търси как да оклевети другия, като се надява, че така да получи това, което го привлича. И двата споменати примера показват, че има по-важни неща в човешкия живот от вършене на Божията воля. И всяко нещо, което е резултат от лични желания и не се вписва в Божията истина е грях. Да използваш времето си, за да правиш каквото ти се иска, означава само едно, че си си господар на самия себе си.

Втората описана област са нашите сили - физически или духовни. Нашите физически сили зависят от здравето ни. Здравословният начин на живот е в основата на доброто самочувствие, бодрост и жизненост. Цигарите, алкохолът, развратът, наркотиците рушат нашето здраве. Въпреки това хората ги употребяват. Това не ги прави по-силни или по-успешни. Това са вредни навици, които се превръщат в господари на човешкия живот. Те изпиват физическата и духовна сила на човека и определят съдбата му. Всеки навик, който руши човешкото здраве е скрито идолопоклонство.

16. Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?

17. Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

I Коринтяни 3 гл.

Последните стих звучи заканително, но малко хора се замислят върху него. Защо Бог толкова държи да сме отговорни за телата, които ни е дал? Защото сме направени по Негов образ и подобие, за да разнасяме Неговата слава тук, на земята и това важи за всяко човешко същество. Християните е нужно да бъдат още по-отговорни към физическото и духовното си здраве, защото са храм на Божия Дух. Дали Бог може да обитава в дом, в които не му отдават полагаемото Му се място, а вместо това човек следва желанията на плътта си, преценете сами.

Вредните навици бавно убиват талантите и уменията ни. Човек, който е обсебен от това да си угоди на намеренията, се предава и постепенно загърбва развитието на способностите си. Вредният навик те дърпа надолу и без да се усетиш променя целия ти живот. Това е като да ходиш по наклонена гладка плоскост. В началото ти е трудно да се изкачваш, защото лекичко се плъзгаш надолу, но все пак успяваш малко да се задържаш в сравнително стабилно положение. Постепенно вредният навик те обсебва и плоскостта все повече се накланя, а за човек става все по-трудно да се задържи върху нея. Когато навикът се превърне в порок, плоскостта се обръща и животът приключва. Може още известно време да има съществуване, но няма живот, не и такъв, какъвто подобава на човешко същество. Това е, защото си избрал да се поклониш на неправилния господар.

13. Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.

14. Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.

Матей 7

Как идолите ни владеят личи и по нашите финанси. Бог казва, че е добре да даваме за Неговото царство. Той обещава, че ще ни възвърне много повече. Може ли да се върнат парите, с които са купени цигари, алкохол или „почасова любов”? Пушачите издухват парите през носа си под формата на вреден дим. Платената наслада за тялото остава само неприятното чувство, че нещо не е наред и изобличаващата светлина на сигналната лампичка на съвестта. Парите се губят за светски удоволствия, а с техния недостиг изчезва и радостта от живота.

За разлика от тези форми на идолопоклонство, съблазънта и завистта трудно могат да бъдат забелязани. Виждала съм хора, които са купували нещо, не защото им е необходимо, а защото някой вече го притежава- било то най-новият модел смартфон или скъпа кола. Съревнованието за притежания само ограбва семейството, вместо да го снабдява с това, от което истински се нуждае. Не винаги най-модерното средство или продукт са най-добрите за нас. Всяко скъпо и не на време дошло притежание е само бреме и товар от отговорности. Разходите се увеличават, а с тях и неприятностите. Когато това ви се случи може да си зададете познатия въпрос: „На кой господар служа?”

Остана да разгледаме влиянието на скритите идоли върху взаимоотношенията с Бог и с хората около нас. Вредните навици обикновено водят до конфликти. Хората, които пушат или пият често дават обещания, че ще се променят, но никога не ги изпълняват. Така те нараняват чувствата на другите около себе си и правят да изобилстват дните с горчиви емоции. Вместо любов, мир и радост, които Святият Дух ни дава, в семейството се настаняват огорчения, разочарования, съмнения. Лъжата и недоверието са част от живота на хора, които не споделят Христовата истина, но трябва ли да са част от живота на християнското семейство?! Ако единият от партнъорите е убеден в доктрината за светостта, а другият живее с единият крак при Бога, а с другият в света, ще има ли мирно съжителство?

Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.

I Йоан 1:6

Сам Господ Исус Христос е Истината и Живота (Й 14:6).От другата страна е лъжата, като част от тъмнината. Лъжата е грях, както и желанието на човек постоянно да оправдава несмислените си действия и постъпки. Който търси своята си правда, като оневинява себе си за недостойните си дела, поставя себе си пред Бога и става съдия, вместо Него, за да навлече върху себе си и грехът на своята себеправедност.

Бог ни е дал сили, за да устояваме в изкушения. Но Бог насила никого няма да накара да се справи със собствените си грешни избори.

Битие 4:7. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Ти си отговорен да не допускаш греха в своя живот! Стихът ясно го казва. Бог е дал сили на всеки човек, за да се справя. Обещанията, които не се изпълняват, показват, че нежеланието да се поеме собствена отговорност означава само едно - човек не иска да порасне.

"Да нямаш други богове освен Мен!"

Изход 20:3

Това, което упражнява власт над теб, над времето ти, над парите ти, над взаимоотношенията ти, то е твоят идол, то е твоят бог. Ти го търсиш, следваш го, желаеш го, посвещаваш му това, което имаш. Само че Бог колкото и да е милостив и да прощава няма да върне времето, което си пропилял, нито ще бъдат закърпени взаимоотношенията така, че да не остане следа. Никой не може да носи кръста на друг човек, дори и да са семейство. Твоята съдба си я ковеш сам. Сега избираш къде ще прекараш вечността. Дано тайните идоли на сърцето ти не ти отнемат живота във вечността.

Бог да ви благослови да разберете в пълнота това слово. Амин.