Любовта не е това, което си представяме
Ето как най-често се разбира що е това любов между мъж и жена:
- приятни изживявания (романтични разходки, подаръци, );
- плуване в розови облаци (гальовни имена и мечти за чудесно бъдеще);
- сексуално привличане (чудесно тяло, какви мускули, какви зелени очи, прекрасни гърди...);
- само положителни емоции (нежност, милувки, много радост);
- пълно съгласие с личните желания (каквото искаме да го получаваме и да ни носят на ръце);
- никакви проблеми (влюбените обикновено забравят за проблемите, цари пълно разбирателство и хармония, угаждане ).
Всичко това го има в любовта, но то не е самата любов. То покрива част от разбирането за същността на любовта. Това е обикновено в началото и когато преминат първите импулси на влюбването, хората започват да виждат своите недостатъци и започват неразбирателствата. И точно тогава започва да се гради истинската любов, ако се устои. Целта на това поучение е да се изтръскаме от неправилни разбирания и неправилни очаквания, за да можем да преживеем пълнотата на любовта, която Бог има за нас.
Ето и Божието определение за любов. Това е най-пълното представяне на понятието любов и ние ще го приложим конкретно за семейството. Някои вече са семейни, на други им предстои. Вярвам, че всички ще имат полза от това, което ще прочетат.
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
1 Коринт 13:4-8
Много неща са изброени в тези стихове. Всеки, който иска, може да изпита себе си дали се държи по този начин в семейството си. Нужно е да си зададе въпросите: Аз търпелив/а ли съм?; Аз раздразнявам ли се?; Търся ли аз да съм отгоре в даден спор или лесно отстъпвам?; Премълчавам ли? и така до края на стиховете. Колкото повече правилни отговора получите, толкова по-добре сте усвоили умението да обичате. И за да сте сигурни, че преценката ви е вярна може да зададете тези въпроси на своите най-близки. Попитайте ги дали сте раздразнителни, дали все държите на своето, дали се превъзнасяте и всичко останало. Библията ни учи, че в многото съветници има безопасност.
Въз основа на тези стихове ще изкажем няколко формулировки за любовта, които ще разчупят неправилни представи за нея.
1. Любовта не е удоволствие, а всекидневен труд за усъвършенстване на самите нас и изграждане на нашите взаимоотношения.
Преди да се оженят двама млади си мислят за розови облаци, за пеперудите, които пърхат в стомаха им, когато се видят, за трепетите на сърцето, което има много въпроси (обича ли ме, мисли ли за мен, кога ще го видя....) и т.н.. Те флиртуват помежду си, изпитват влечения, симпатия, мислят често един за друг, имат постоянни желания да бъдат заедно.
След като поживеят 1-2 години разбират, че трябва да полагат усилия, за да се изтърпяват и да посрещат ежедневните предизвикателства. Разбират, че удоволствието от това да са постоянно заедно е отстъпило място на проблемите и грижите. Започват да виждат своите недостатъци и невъзможността на другия да се справя с определени задачи. Тогава започват да полагат усилия да си прощават, да се съобразяват един с друг, да взимат съвместно решения или отиват в друга посока, когато проблемите нарастват и стават толкова големи, че убиват любовта им.
Ако решат да се смиряват и да търсят начин да останат заедно, а не причина да се разделят, те неминуемо ще започнат един на друг да си носят товарите.
2. Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.
3. Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.
4. Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5. защото всеки има да носи своя си товар.
Галатяни 6:2-5
Всеки първо има отговорност да погледне към гредата в своето око, преди да погледне към съчицата в окото на любимия. Ако в една връзка единият започне да мисли себе си за нещо повече от другия, да наставлява, назидава, любовта започва да се стопява. Този, който мисли, че е нещо повече, всъщност, той отива в гордост и егоизъм. Той вече не помага на своя ближен да изплува от проблемите си, не споделя неговите несгоди, а поставя собствена мярка за правилност и налага своите очаквания.
А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
Марк 12:31
Ако обичаш истински това е твоето мерило. Обичай така и прави така, все едно го правиш за своето тяло и твоята душа. От една страна е Бог, от другата е любимия човек. По средата сме ние с теб. Ние така трябва да обичаме и да действаме, все едно, че правим нещата за себе си. Библията казва, че трябва да правим това на другите, които искаме на нас да ни правят. Ако не нараняваме своята душа, ще опазим и душата на другия. Ако не обвиняваме себе си, няма да държим сметка за зло и на ближния ни. Ако не удряме собственото си тяло,а го храним и обличаме, така ще правим и за своя любим/а.
Това, обаче, не става в миг на око. Това са все усилия и труд, които водят до превъзпитаване на човека. Старите навици се сменят с нови, които да са угодни и на двамата. Ако един човек откаже да се превъзпитава, губи партньора си или живее в постоянни конфликти и сблъсъци. Изчезват пеперудите и идват сивите краски на мрачна картината, в която животът с любимия човек става бреме.
Нека да запомним това, че любовта не е удоволствие, а всекидневна вътрешна промяна на себеусъвършенстване, която е изисква постоянни усилия и всекидневен труд както за тялото, така и за душата. Любовта е усилен труд за изграждане на неразрушима връзка.
2. Любовта не винаги е приятна. Тя е трудна. Тя е решение, което следваш с постоянство и твърдост.
Замисляли ли сме се защо Исус отиде на Кръста? Знаеше ли Господ какво очаква Неговото човешко тяло? Да, знаеше. И взе решение да го направи, въпреки страданията, които трябваше да преживее. Нека прочетем стиховете, които описват преживяването в Гетсиманската градина, когато се молеше Господ.
42. Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Лука 22:42-44
Исус беше дошъл на земята, защото беше взел решение да изкупи човечеството и да осигури отново достъп до трона на Отец. И покори волята Си на това Свое решение доброволно, без да бъде принуждаван. Хората бяха зли и непокорни. Исус им говореше Словото, но те не слушаха. Изцеряваше ги, освобождаваше ги от демони, а те Го предадоха на разпъване. Никак не беше приятна тази любов. Тя беше изпитана в посветеност, изпит, който Господ издържа докато беше в човешко тяло.
Да обичаш не е лесно. Нашите близки ще ни предават; ще се провалят и ще ни нараняват; понякога ще ни злепоставят, дори без да го осъзнават, но ние трябва да продължаваме да постоянстваме с нашата любов към тях. Не да се караме, не да взимаме властта и да се налагаме, а с кротост и търпение, като се молим с молитвата на Исус:
„Господи, помогни им да се поправят, но не моята, а Твоята воля да бъде. Разкрий ми волята Си за моята ситуация и ако аз трябва да се променя, помогни ми да го сторя.“
Най-успешните бракове са не тези, които се създават върху чувства и емоции, а тези, в които с решението на волята си двамата работят върху усъвършенстване на характерите си и заедно творят своето бъдеще.
В потвърждение ще добавя. Спомняте ли си нашите баби и дядовци да са се развеждали? Много рядко, нали? Днес разведено е всяко второ семейство. Защото преди са държали на думата си и са се търпели. Правили са така, че да вървят нещата и да отгледат, и да възпитат децата си. Днес често се отказваме, защото сме чули и видели по филмите романтични истории пълни с художествени измислици за красиви любовни преживявания. И като виждаме, че в домовете ни това липсва, започваме да го търсим.
Ами това, което гледаме, не е цялата истина. Това е само началото на любовта, а за да се развие и израсне, трябва да бъдем търпеливи, упорити и постоянни, да не се отказваме, а да устояваме като минем по трънливия път на посвещението.
Исус го направи. Той не потърси Своето Си (1 Кор. 13:5), а умря на кръста тогава, когато аз и ти бяхме грешници. Той не ни упрекна за греховете, а ни изкупи по решението на Собствената Си воля.
3. Любовта не е за разказване, не е за показване и демонстрация. Тя е лично преживяване, което да дава плодове в живота ни.
Много жени обичат да се хвалят с преживяванията си и колко са обичани. Мъжете пък се хвалят със завоеванията си и колко много жени са имали. Това може да се нарече демонстрация на аз-превъзходството, но не и любов. Последиците от такова поведение са неприятности, защото колкото повече разкриваш тайните на сърцето си, толкова по-уязвим ставаш.
Първо, хората ще започнат да те одумват, защото те обичат да се хранят с приказки за другите. А когато нещо се преразкаже от няколко човека, то става клюка. Ти влизаш в клюкарските новини и връзката ви с любимия човек може да се окаже застрашена.
Второ, около нас има един облак от свидетели, повечето от които са невидими за човешкото око. Библията ги нарича сили на поднебесната или зли духове, демони. Те са навсякъде и когато ние споделяме своите тайни, ние им даваме право да действат. Ето какво казва Библията:
Псалми 139
1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3. Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4. Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5. Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6. Това знание е пречудно за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Бог познава нашите помисли, нашето сърце. Но Той не споделя нашите тайни, а ги пази. Бог не е клюкар и никога няма да те злепостави. Ние сме тези, които разкриваме своите мисли чрез собственото си говорене. И получаваме награда съобразно нашата невъзможност да се въздържаме в говоренето си.
Най-често демоничните сили взимат нашата тайна и я украсяват, и я разгласяват чрез устата на други хора. Казват ми „но ти не знаеш колко е добра моята приятелка/ приятел, аз само на нея / него съм споделил /а“. Знам. И аз съм минала по този път. За мен тя може да е единствената приятелка, но аз за нея дали аз съм такава или има още няколко? Тя доказала ли е верността си към мен?
Любовта е за лично преживяване, което да топли сърцето и да доставя наслада за душата. Тя не е за разказване. Не е за показване, а за да ни обогати вътрешно. Когато си разказваме преживяванията, ние сами себе си разпиляваме, т.е. позволяваме да бъдем ограбени. Това е като да изсипеш кош със свежи плодове на пътя или шепа бисери да хвърлиш при прасетата. Нищо добро няма да се получи. Ти продължаваш по-беден, а тези, които чуят за твоето благословение, ще ти се подиграят.
Да си спомним примера на нашия Господ. Той не разказваше колко много обича човечеството. Той не говореше за любовта си към нас, но умря заради нас. И когато беше на кръста, каза едни думи, които никога не можем да забравим:
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
Лука 23:34
В тези думи личи голямата любов на Господа. Нямаше нужда Господ да разказва колко много ни обича, Той Го показа на дело. До богатството на Неговите преживявания можем само да се докоснем.
4. Любовта не е само чувство, според както някои са приели. Тя е дело на раздаване. Господ Исус Христос даде Себе Си и всичко, което имаше. Раздаде дарби, таланти, време, накрая живота Си. Не спря до тук , а след това позволи на тези, които вярват в Него да се нарекат Божии синове и да бъдат приети В божието царство чрез вяра. Даде им синовност.
На Голготския кръст трябваше да бъдем аз и ти. Но Исус замести мен и теб, като пострада заради нас. Преживя болки, бичуване, подигравки, заплюване, отхвърляне и унижение по всякакъв възможен начин, но въпреки, че знаеше, че всичко това предстои, не се отказа, а се раздаде до край. С цената на живота Си ни осигури вечен живот.
Въпрос? Ти способен ли си на такава любов, в която да дадеш живота си? Готов ли си така да обичаш мъжа си/ жена си, че да се жертваш за тяхното добро? Не бързай да отговориш, защото отговорът вече е написан в Библията.
6. Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.
7. Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия.
8. Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.
Римляни 5:6-8
Кулминацията на раздаването от любов е жертвоготовността. Какво ще се случи ако опрат ножа в гърдите ти и ти кажат да избираш ти ли да останеш жив или човекът до теб? Слава на Бога, че живеем в мирно време и това не е обичайна ситуация за нас. Но не винаги е било така. Дори и днес на много места по света хора заплащат с живота си за своята вяра.
Днес ние сме все недоволни, все ни е трудно. Готов ли си да положиш живота си, да изтърпиш, когато не ти харесват нещата, да се пребориш, когато човекът до теб те наранява, да простиш на момента и да продължиш да изграждаш връзката на приятелство и любов? Готов ли си да продължиш да бъдеш мил, внимателен, търпелив, учтив, щедър, независимо от това, с което ти се отплащат твоите близки?
В много случаи се налага да правим непопулярни избори. Всеки ден има какво да дадеш от себе си в услуга и помощ на своя любим човек. Понякога това може да означава да се лишим от лично време, от почивка, от пари, които сме определили да изхарчим за себе си и много други неща. Има случаи, в които се налага дори да пренебрегнеш своят авторитет, да заложиш своето име, за да подкрепиш. Може да останеш онеправдан в спор или да се лишиш от лично време, за да направиш нещо практично за другия. Това е раздаваща се любов, в която не ние сме важни, а доброто на човека до нас. Той трябва да е насърчен, той трябва да е подкрепен. Гарантирам, че ако всеки от вас изпълни Божия закон да счита ближния си за по-горен от себе си и да се раздава за ближния, любовта помежду ви ще разцъфтява.
5. Любовта не е секс. Тя е сливане на душата и тялото на единия с душата и тялото на другия. Когато твоята душа не се прилепва до душата на твоя любим човек, тогава има само секс. В секса душата остава празна, а тялото задоволено. В любовта душата е задоволена, а тялото е вратата на това удоволствие.
Как да разбирате тези думи? Сексуалното преживяване е кулминацията на любовта между мъжа и жената. Всеки интимен момент с любимия човек носи задоволство и пълнота в душата. Духът се облагородява, сърцето се изпълва с нежност, идва ти да полетиш. Можеш да се почувстваш толкова почетен и уважен само от едно докосване до любимия човек, че да повярваш, че и невъзможните неща са възможни. А споменът за преживяното между телата остава траен и предизвиква нежни чувства, които подпомагат във връзката да се затвърди приятелство и желание за неразделност.
Адам каза пророчески думи: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. (Битие 2:24)
Една плът в конкретния случай означава и общ живот в единодушие и единомислие. Означава едно цяло като мисли, намерения, желания, споделени моменти.
3. Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;
4. да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,
5. не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;
1 Солунци 4:3-5
Сексът е похот, а ние сме отговорни да внесем в интимния си живот святост. Не извращения, не мерзости, не блудства или прелюбодейства. Това означава така да обичаме с тялото си ближния си, че Бог да се прославя и в тези моменти.
6. Любовта не е надскачване и надмощие. Тя е зачитане мнението на другия, уважение и лоялност. Когато искаш да блеснеш, ти не обичаш другия като себе си, а обичаш себе си повече от другия. Може да си мислиш, че го обичаш, но когато започваш ти да блестиш, другият започва да гасне. Твоят блясък го подтиска и любимият започва да се отдалечава от теб.
Знаете ли какво е егоизъм? Любов към себе си. Затова искаш да блеснеш, защото егоизмът ти е голям, защото повече държиш ти да се изявиш, ти да бъдеш прав, ти да се наложиш. Когато оставиш егоизмът ти да умре, тогава можеш да обичаш истински. Докато си държиш егоизма, той ще се проявява като светкавица във взаимоотношенията, която ще плаши, ще отдалечава и ще изгаря мостовете на доверие.
Ако искате да ви обичат, дайте възможност другите сами да стигнат до своите грешки, да ги осъзнаят и да се покаят. Не им се налагайте, защото ще ви изоставят. Помогнете им да се почувстват сигурни и спокойни с вас и да споделят. В процеса на говорене те сами могат да стигнат до разбирането къде и в какво са сгрешили. Градете мостове на доверие и не изпращайте мълнии на надмощие от типа: „нали ти казах; така го направи, слушай какво ти казвам“ и др. подобни.
„...всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
1 Коринтяни 13: 7
Любовта е да се надяваме на по-добро, да вярваме и да имаме надежда. Любовта е оптимизъм за положителна промяна, който винаги да ни съпътства, а не първенствуване.
7. Истинската любов не угасва и не изчезва с времето. Тя е завинаги и колкото годините напредват, тя става все по-силна.
Много от нас са си мислили, че обичат за последен път, че са влюбени истински и това е човекът за тях. Оказва се, че след време обстоятелствата се променят и тези, които са се клели в любов и вярност после не се поглеждат. На хоризонта вече има нов субект. Защото не е било любов, а пожелаване на очите.
Три неща, казва 1 Йоан 2:15-16, че са причина за човешкия провал:
15. Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
16. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света...
В тези стихове се говори за любов, но оная, светската любов, която преминава и вкарва в грехове. Ще се поддадеш на пожеланията на плътта си към мъж или жена – след време ще забравиш, но грехът остава. Ще отидеш след пожелаването на очите си, но в един момент душата ти ще остане празна и ще се върнеш, защото външното не може да нахрани вътрешното. Ще потърсиш слава и ще бъдеш лишен от любовта на хората, защото който издига себе си, остава сам.
Истинската любов остава завинаги. Вижте примера на Адам и Ева. Свикнали сме да ги даваме за лош пример. Но можем да се поучим от тяхната връзка. Бог ги създаде двама. Бяха в Едемската градина, съгрешиха, бяха изгонени и започнаха неприятности в живота им. Но останаха заедно, създадоха потомство и изградиха семейство.
И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
Битие 5:5
Адам живя 930 години все с една и съща жена и народи много деца. Това е твърде дълга любов, нали? Вижте какво казва нашия Господ.
Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
Матей 19:8
Отначало са били двама, от една плът създадени и за цял живот съчетани.
Наскоро мои близки честваха 60 години от както са се оженили. Днес го наричат диамантена сватба. Попитах ги как се чувстват след толкова години съвместен живот и разбрах, че те сега треперят да не би някой от тях да си отиде от този свят. Те треперят за любовта си, искат да са заедно до края, до последния си дъх. Пожелавам всеки да го изпита.
Вярвам, че с годините хората започват повече да се обичат поради няколко причини. 1. Те вече са изградили хармония помежду си. Знаят си кусурите и си прощават. 2. Имат много общи спомени. Преживяните моменти ги свързват. 3. Продължават да правят нещата заедно. Това им дава смисъл да живеят. 4. Имат повече време да се посветят на любими занимания.
Всичко това в началото на едно връзка липсва. Затова казвам, че любовта с годините не намалява, а расте и става все по-хубаво за влюбените да са заедно, защото те си стават незаменими партньори.
8. Любовта не е привличане на противоположности, според както се твърди в света. Тя е в събиране на сходни съдби, сърца и души.
Дяволът е прокарал много фалшиви идеи в умовете на хората. Хората си говорят, че противоположностите се привличат. Не е вярно. В притчата за орел, рак и щука, които решили заедно да теглят една кола, виждаме какво се случва. Орелът хвръкнал нависоко, щуката потънала надълбоко, а ракът започнал да дърпа колата назад. Накрая или колата се раздробява или съдружието се разрушава.
Любовта е дадена на човека, за да носи плодове от живота му, за да съгражда и оставя трайни следи. За да се случи това е нужно да има разбирателство и еднаквост в основни идеи, мироглед, религия. Когато хората са от различно тесто, с различен социален статус и с различни вярвания не може да има любов, а ще има кавги и разцепления. Всеки ще дърпа към себе си. Затова и Библията ни учи да си взимаме вярващи мъже и жени, с които да създаваме дом и семейство и да възпитаваме набожно поколение. Защото любовта е пълна само, когато е насочена към една обща цел, когато е обединена от една идея. Ако и двамата вярват в Христос, Бог ще е в тази връзка и ще помага.
Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? 2 Коринтяни 6:14
По същият начин звучат и стиховете от Старият завет, в които Бог многократно напомняше на своите хора да не си взимат жени от местните народи. Защо? Защото те изповядваха друга религия. Те се покланяха на Ваал, Ашера и други божества, извършваха жестоки жертвоприношения и вкарваха Божия народ в идолопоклонство. В книгата на Ездра е описано как евреите трябваше да оставят моавките, за да се обърнат към Господа. Соломон, най-мъдрият цар на еврейската история отстъпи от Бог и се провали точно по тая причина. Неговите жени го вкараха в идолопоклонство. Да не си мисли никой, че понеже е много умен, знае как да се справи с вярванията на другоплеменници. Или ти ще се отречеш от своята вяра, или човекът с когото живееш ще стане като теб. Не е възможно единият да извършва определени религиозни ритуали, а другият да стои безучастен.
Наскоро трябваше да послужа на млада жена, която преди няколко години се омъжи Тя е от вярващо и интелигентно семейство, едно единствено дете. Всички ѝ казваха, че този човек не е за нея, но тя не послуша. Заяви на цялото си семейство, че тя ще промени бъдещия си мъж. Цялото семейство виждаше, че това е изгубена кауза, но тя надделя, омъжи се и сега се развежда. Защото мъжът е от друго тесто. Той е невярващ, с криминално минало и не пожела промяната. А момичето беше възпитавано в добродетели. Сега се молим с нейната леля да се измъкне от кашата, в която сама си забърка.
И така. Да обобщим. Неправилно е да мислим, че (1) любовта е удоволствие. Тя е всекидневен труд, работа върху нашите взаимоотношения. Не трябва да мислим за любовта, (2) че е приятна. Тя е трудна. Тя е решение, което следваш с постоянство и твърдост. (3) Любовта не е за разказване, не е за показване и демонстрация. Тя е лично преживяване, което да дава плодове. (4) Любовта не е само чувство, според както някои са приели. Те е дело на раздаване. (5) Любовта не е секс. Тя е сливане на душата и тялото на единия с душата и тялото на другия. (6) Любовта не е надскачване и надмощие. Тя е зачитане мнението на другия, уважение и лоялност. (7) Истинската любов не угасва. Тя прогресивно се развива през целия живот. Колкото повече години минават, тя става по-силна. (8) Любовта не е привличане на противоположности, според както се твърди в света. Тя е в събиране на сходни съдби, сърца и души, на хора с еднакви вярвания.
Нека Бог да ви благослови да бъдете изпълнени с Неговата истинска любов!
Автор: Татяна Славова