Какво сееш с устата си?
В евангелията на Матей, Лука и Марк Исус разказва на народа една и съща притча – притчата за семената. Много проповеди са говорени за почвата, на която падат семената, а и сам Господ обяснява думите си и тълкува значението им пред своите ученици. Ясно е, че Исус използва практична дейност, която е добре позната на хората, за да онагледи думите си. Да си припомним, че по това време едва ли е имало човек, който да не се е изхранвал чрез земеделие. Така Синът на Бога прави по-разбираемо Божието слово и по-достъпно за обикновения човек. По-малко е говорено за семената и за тяхната същност. Какво представляват семената от притчата, която Исус разказва?
В евангелието на Марк 4:14 четем: „Сеячът сее словото”. Става ясно, че семената са думите на Божието слово. И ако всяко семе има в себе си сила да произведе плод, така е и с думите - всяка дума предизвиква отклик в човек, група хора или в духовни места. Значи думите имат сила и плодоносност в себе си. До тук не казваме нищо ново. Но нека да погледнем в една нива. В нея има не само жито, а и плевели, отровни треви, може и трънаци. Божието слово е доброто семе. Ако то попадне на добра почва ще даде изобилен плод. Ако човек не е добра почва, естествено е в нивата на живота му да има и много скърби, проблеми, неприятности, дори смърт. Как да разберем каква почва сме за Божието слово - ами много просто е – ревизирайте си живота и ще видите какво сте допуснали да се посее. Казвам го по този начин, защото ние сме тези, които правим изборите и взимаме решенията за своя си живот. И ако нещата не вървят, то сами сме си виновни.
От къде идват в живота ни лошите неща? На първо място от неправилното говорене. Често това неправилно говорене е наследство от предишни поколения, но най-вече човек сам си причинява бедите. В Йоан 10:34-35 Исус напомня нещо много важно на юдеите, че ние хората приличаме на Бога. По какво? По това, че имаме словото Му, а То може да промени всичко.
Каква сила има в изговореното Божие Слово? Отговорът е творческа и съзидателна. Бог сътвори земята чрез слово и всичко, което направи беше твърде добро, Исус изцеряваше понякога само с едно единствено слово. Ние обаче рядко говорим Божието слово. По-често говорим това, което си мислим или чувстваме. Често се оплакваме и не знаем защо не се случват добри неща в живота ни. Четем, че Бог може всичко, а се обезсърчаваме и губим надежда за промяна в собствения си живот.
Ако нашите думи са семена, то какви семена са те?
Най-често срещаната причина за злощастията в живота ни е посочена в I Петрово послание 3:10 :
Както казва Писанието:
„Който иска да се наслади на живота и да види добри дни,
да въздържа от зли думи езика си и от измами – устните си;
(Съвременен превод, 2004)
Не може да говорим лоши неща за себе си и да очакваме добър плод. Не може да лъжем и да измисляме злини срещу хората и да ни бъде добре. В Притчи 17:20 е казано, че извратеното говорене води до нещастие в човешкия живот. А в Притчи 18:21 говореното ни се определя като оръжие, което има такава сила, че може да причини живот или смърт. Апостол Яков в 3:6 предупреждава, че често нашето говорене не е съобразено с Божието слово, а се запалва от пъкъла. Ако говорим неща, които са угодни на дявола, как можем да получим успех, радост, здраве и други добри плодове в живота си?! Напротив, колелото на живота ни ще се запали, казва Яков и добавя в осми стих, че тогава думите, които говорим ще са пълни със смъртоносна отрова. Такива думи ще отровят живота ни и живота на хората около нас, а после се чудим защо ни постигат беди. Ние сами се осъждаме и с нашата изповед сами определяме как да премине живота ни. Е, тогава какво да говорим: Божието слово или нашите си мисли, желания, планове, идващи от неизчистените ни сърца?
Наскоро размишлявах върху първите три стиха от евангелието на Йоан. Свързах ги с първите стихове от книгата Битие. В мен се оформи една картина, едно разбиране, което искам да споделя с вас, читателите на този текст.
Най-напред беше Бог. Той беше в началото на всичко. И той имаше словото в себе си. Самият Той представляваше Слово. И за да сътворява само изговаряше слово. По-късно, когато Бог направи човека, четем, че го направи по свой образ и подобие и вдъхна в устата му от Своето дихание. Какво всъщност даде Бог на човека, как Адам стана жива душа? Моето разбиране е, че Бог му вдъхна слово в устата. Това е мое мнение. Само човек на земята може да говори. Животните и растенията също са живи, но не се нуждаеха от вдъхване на Божествен дъх за да оживеят. А човек беше поставен да владее над тях. Защото е по образ подобие на Бога. Човек е по подобие на Бога, защото притежава слово в себе си и е определен да мисли, говори, твори, както неговия Създател. Веднага след като даде словото на човек Бог прекара всички животни пред него и каквото име човек даде на животното, това му остана. Бог не промени словото на човека, защото то идваше от Бога. И толкова силно беше това слово, че определи съдбата на всяко животно на земята. Това е сила.
Изговореното от човешките уста слово има още тази сила да влияе върху съдбите на живите организми, в частност на хората. Учените доказват как проклятията увреждат живите организми, а добрите думи, изговорени върху растения,стимулират растежа им. Вярващите хора са убедени в силата на изговореното към тях слово от родители, съпрузи или пастори. Виждали сме в църквите как се разчупват проклятия, които дълги години са тежали над хора и са увреждали живота им. Примери могат да се изброяват много. Едно е важно – добре е да съобразяваме нашето говорене с Божието слово. Нека да сеем добри думи и правилни изповеди в живота си за да се наслаждаваме на добър живот. Нека благославяме, а не да кълнем хората. Нека изказваме своята надежда, а не своето неверие. Да говорим думи на любов, а не омраза. Ако премахнем лъжата, клеветите, одумничеството ще имаме приятели, а не врагове.
ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАКВО ЩЕ ЗАСЕЕШ. СИЛАТА Е В ТВОИТЕ УСТА.
Нека Бог на нашия Господ и Спасител Исус Христос да ви даде разбиране и мъдрост как да говорите за себе си и за хората около вас.
Бог е Слово, а словото е в нас.
Автор: Татяна Славова