Освещаването - лична отговорност
За християните думата отговорност покрива голяма зона от живота. Някои от нас имат, а други - не, знанието и разбирането за това каква е личната ни отговорност, докъде се простира тя и какво трябва да се върши като дела отговарящи на нашето вярване. Повечето християни много добре знаят отговорностите на Бога и на другите хора, които вярват в Него. Има моменти, в които вместо да се грижи за личната си отговорност, християнинът сочи с пръст към някой човек и му „изкарва съчицата от окото”. Зает с тази дейност, християнинът не обръща нужното внимание на самия себе си и най-вече на освещаването си. От притчата за десетте девици разбираме, че петте от тях, които бяха неразумни не приеха на сериозно личната отговорност да напълнят светилниците си. Това им струваше вечния живот с Господ... Така и ние ако не приемем на сериозно своите лични отговорности и не обръщаме нужното им внимание можем да чуем най-неприятния отговор: „Истина ви казвам, не ви познавам.” Истината е следната: дали ще чуем това от Господ в този ден зависи от нас и от това дали „светилниците” ни ще бъдат пълни и ние готови. Това е въпрос на личен избор! Сега нека преминем към притчата за десетте девици.
Още от самото начало Исус ни насочва към небесното царство и го сравнява с пет разумни и пет неразумни девици.
„ 1. Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2. А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни.” (Матей 25 гл.)
Важно е да свържем тези стихове с думите на Исус от Лука 17 гл : 21 ст.:
„21. и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. (Синодален превод,1992)
Свързвайки по този начин стиховете разбираме, че към Божието царство можем да се отнесем разумно или неразумно понеже то е в нас самите. Да продължим нататък с притчата.
„3. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4. Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5. И докато се бавеше младоженецът, се додряма на всичките и заспаха.
6. А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!
7. Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.”
Неразумните взеха само светилника или казано с други думи те наблегнаха на материалното, видимото, външното. Но пренебрегнаха и забравиха невидимото - това, което е необходимо на светилника да свети. Такива хора знаят доста неща за Светата Троица, библията, християнството и въобще знаят кое как трябва да бъде. Но на такива хора им липсва „маслото” за да изкарат светилника и да „...свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата. (Матей 5:16). Можем да сравним неразумните девици от притчата с хората днес, които не са се покаяли не само на думи но и на дела. При такива хора липсва новорождението (...ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” (Йоан 3:5). Ако бяха новородени щяха да имат силата на Духа да скъсат с миналия начин на живот(„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.” II Тимотей 1:7)
Продължаваме с разглеждането на притчата от осми до дванадесети стих.
8. А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете.
10. А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11. После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни!
12. А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам.
Светилника е душата на човека и най-вече неговия характер. Като цяло това, което иска Бог от нас тук и сега е да изграждаме характер угоден на Него, за да можем да бъдем плодоносни за Божието царство и да сме „...светлината на света.” както казва Исус в Матей 5:14. Маслото в най-общи линии можем да определим като призванието определено за нас от Бога. Наша лична отговорност е постоянно да „наливаме” в себе си знание и мъдрост как да бъдем максимално добри и плодоносни в „...горното призвание от Бога в Христос Исус.”(Филипяни 3:14). Разумните девици си бяха купили достатъчно масло от продавачите и можеха преспокойно да услужат на неразумните. Можеха да проявят милост към тях и да извършат едно добро дело. Защо не го направиха? Та нали Бог казва „Защото милост искам, а не жертва...”(Осия 6:6). Да, но казва и друго нещо:
12. А от дните на Йоан Кръстител до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. (Матей 11 гл.)
45. И така, осветете се и бъдете свети, понеже Аз съм свят!(Левит 11 гл.)
Това е! Дали ще имаш масло за светилника е лично твой избор! Не зависи от човек, който да прояви милост към теб, не зависи даже и от Господ понеже „„Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.”(Лука 9:23).
Ако не искаме нашите „светилници” да „угаснат” е необходимо полагане на лично старание(II Петър1:3-8) от наша страна за да се погрижим за това да имаме постоянно в себе си „маслото” от ,което се нуждаем. По-горе разбрахме, че „маслото” в най-общи линии можем да определим като личното призвание определено от Бога за нас. Разбрахме още, че трябва да полагаме старание и да имаме нужното знание и мъдрост за да се развиваме в посоката водена от това призвание. Като хора вярващи в Бога можем да получаваме това знание и мъдрост лично от Него, било то чрез Библията или чрез слово получено в лично общение с Господ в молитва. От друга страна Господ има желание да ни учи чрез други хора. Тези хора са „продавачите” от притчата. Това са различните по призив от Бога, Негови служители: апостоли, пророци, пастири, учители и т.н.
След като светилника е преобраз на човешката душа и в частност характера, то ако спрем процеса на освещаване вътре в нас, всъщност ще спрем да светим в света и така ще спрем да изпълняваме Божията воля. За да не се случи това е нужно посвещение на този процес. Задължително е да се отделя нужното време всеки ден. Разумните девици не постъпиха егоистично като не дадоха масло на неразумните. Те постъпиха правилно като угодиха на Бог и спазиха това, което се искаше от тях. Не е правилно да съдиш човек, който ти отказва помощ за нещата, които само ти можеш и си длъжен да правиш за самия себе си. Сега нека се спрем на последния тринадесети стих от притчата за десетте девици.
13. И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
Ето какво е основното нещо, което трябва да правим за бъдем готови както бяха готови и разумните девици. Трябва да бдим! Да бдиш означава да си наблюдателен, да можеш да преценяваш, да си нащрек. За да си бдителен първо трябва да бъдеш подготвен, защото как може да си нащрек ако не знаеш за какво. За да си подготвен трябва да бъдеш научен и да имаш знанието, от което се нуждаеш лично за теб.
Вместо обобщение и заключение...
„21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.
22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? —
23. но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!
24. И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара
25. и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща, и тя не падна, защото беше основана на канара.
26. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък
27. и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща, и тя падна, и падането й беше голямо.”
Матей 7 гл.
Автор: Момчил Славов