Решение и отношение
Решението се ражда в ума. То е избор на свободната човешка воля.Плод е на разумни или емоционални доводи. Да решиш да правиш или да не правиш нещо е лесно. По-трудно е да продължиш да правиш нещата, за които си взел решение. Например: вземаме решение да не правим компромиси с парите си и да не пазаруваме неща, които са ни излишни. Правим го един път и сме доволни от себе си, но в момента, когато имаме малко повече пари, нещата се променят. Ние вече сме си позволили да си купим нещо, без което бихме могли. Това е повърхностно изпълнение.
Нашите решения често не водят до трайни резултати поради склонността ни да правим компромиси. Всяко едно решение се изпитва във времето. Тези, които издържат изпитите и продължават да отстояват своите решения са хората, на които може да се разчита (Яков 1:6-8) .Те са безкомпромисни, знаят какво искат и знаят как да го постигнат.
Само решение, което е издържало изпита на времето се превръща в отношение, т.е. в навик на сърцето. Например: взимаме решение да простим на човек, който ни е наранил и казваме, че сме простили. Обаче това не е прошка. Това е само взето решение за прошка и изповед, в следствие на това решение. Прошката е състояние на сърцето (навик, отношение), което има за цел да промени нашето поведение. Ние сме простили едва тогава, когато можем да благословим човека, който ни е наранил с добронамерено сърце, когато можем да говорим с него с любезен тон, когато искрено се вълнуваме от неговото състояние и доброволно можем да му окажем помощ или съдействие при нужда. Ето колко много неща съдържа едно отношение в сърцето.
Ако човек има чувства и дела в синхрон с взето решение, то той изгражда отношение. Да дадем още един пример: доверието също е отношение. Човек, който е лъган често, трудно се доверява. Той е изградил отношение на недоверие към хората поради горчива опитност. Натрупал е негативни чувства, мисли и е оформил неправилно отношение.
Чрез неправилните чувства и мисли ние позволяваме на тъмните сили да ни атакуват, а чрез неправилните отношения, които поддържаме в сърцето си, ние атакуваме другите хора. Понеже неправилните отношения диктуват и неправилно поведение ние ставаме проводници на тъмни, зли духовни сили. Чувства на злоба, скръб, тегота разяждат човешката душа. Мисли, натегнали от грижи и безпокойство дори могат да влошат здравословното състояние на човека. Неправилните отношения най-често водят до изолация, кавги, разпри, обиди, клевети, от което печели само царството на Сатана.
Воден от чувствата човек не обмисля думите си. В ума му се въртят едни и същи мисли, които му е трудно да не изрече на глас. Поради липса на знание, относно това кое е угодно на Бога и кое не е, липсва обръщане към Господ с молба Той да премахне лошото от човека. Липсва и молба за прошка, отново поради липсата на знание. Така се стига до там, че вместо да се обуздае езикът, от него излиза зло под формата на съдене, обида, кълнене и т.н. Ето и как се осквернява човекът, както казва Господ Исус Христос, не това, което влиза в устата на човека го осквернява, а това, което излиза от тях (Матей 15:11-18). Това е свързано с освещаването. Липсва ли знание относно заповедите на Бога и това какво причинява на човешкото сърце тяхното неспазване, липсва святост и вместо Божията любов да протича през човека, той самият става проводник на дявола и злото.
ВНИМАНИЕ! Едно решение ако е свързано с това да станем приятели на света – лесно се осъществява и бързо се превръща в отношение. Решение, което е свързано с това да вярваме в Бога и да сме Му покорни, трудно се поддържа. Изисква се освобождение на човека, за да може той да промени отношение, което вече е изградил. Това е като къща построена на пясък. Тя няма да издържи. Ще издържи само къщата построена на скала (Матей 7:24-29) .
Исус обърна особено внимание на човешкото сърце. Той постави приоритет на две правилни отношения на сърцето записани в Библията. Изрази ги чрез двете заповеди, с които обясни целия закон.
36. Учителю, коя е
най-голямата заповед в закона?
37. А Той му каза: „Да
възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа
и с целия си ум.“
38. Това е
най-голямата и първа заповед.
39. А втора, подобна
на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“
40. На тези две
заповеди висят целият закон и пророците.
(Матей 22 гл.)
На първо място трябва да разберем , че има една много важна дума в това слово на Господа и тази дума е ИЗЦЯЛО. Ние християните, които сме взели решение да следваме Исус Христос, напълно съзнателно и с любов в сърцето, имаме право на избор да дадем всичко от себе си за Господа. На второ място трябва да сме добронамерени към хората и да постъпваме с тях така, както самите ние желаем да постъпват с нас. Това са най-общо описани двете отношения, без които християнинът не може да расте в святост.
Доброто дърво дава добри плодове (Матей 7:17-18). Доброто дърво са правилните отношения в нас: към Бога, към хората и към самите нас. Добрите плодове са това, с което хората ще ни запомнят и заради, което ще получим награди в Небесното Царство. Това са най-общо казано нашите дела. Правилното отношение ще произведе правилни дела, лошото отношение – лоши дела. Така, че за да дадем добър плод от добри дела ние трябва да отгледаме добро дърво на правилни отношения.
Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
(Йоан 15:16)
Автор: Момчил и Татяна Славови