МЕНЮ   Email

Увереност с Бога
християнски проповеди, поучения, молитви, свидетелства и материали за неделно училище

Характеристики на религиозните водачи

 

     Пълна и точна характеристика на религиозните водачи даде сам Господ Исус Христос още по време на земното си служение. Най-подробно това е записано в евангелието на Матей двадесет и трета глава. Вникването в този текст, както и тълкуванието му, ще помогне на много хора да изчистят своите съмнения и колебания, относно вярата си. Надявам се всеки да осъзнае, че най-големият враг на християнството и християните всъщност е религията. Искрено се надявам хората да бъдат опазени от духа на религиозност. С тази цел Исус говори на учениците си и хората, които се бяха събрали около Него, поучавайки ги да не постъпват като фарисеите.


     Първото нещо, което Исус каза пред народа беше,че религиозните водачи стоят на Мойсеевото седалище. Това означава, че те добре познават Божия закон и поучават с власт записаното в Стария Завет. Освен това следят за неговото стриктно прилагане, макар самите те да не спазват това, на което учат своите последователи (Матей 23:2-4). Налагат тежки отговорности върху хората и изискват да ги изпълняват, но не се и опитват да живеят нещата, на които поучават другите. Парадират със знанията си върху писаното Божие слово и със своята начетеност и високоумност. Не пропускат да цитират Писаното Божие слово в точност, цитирайки книга, стих, като така доказват, че се опират на знанието, което са придобили, повече отколкото на водителството на Святия Дух (Матей 23:5). Правят добрите си дела явно, за да ги видят колкото може повече хора. Целта на това е да печелят тяхното одобрение. Обичат похвалите и да усещат уважението на човеците, като очакват да ги наричат с титла (днес не толкова с обръщението „учителю“, колкото с „пасторе”). На религиозни мероприятия ще ги видите най-отпред, на специални за тях места, а на обществени събития те ще се опитат да привлекат вниманието към себе си, като най-често търсят обкръжението на богати и влиятелни светски хора (Матей 23:6,7). Това поведение е определено от Исус като възгордяване (Матей 23:12). Това е любов към самия себе си, която изключва другите хора. Дългите молитви трудно скриват истинските намерения. Често тези намерения водят до това, че се изисква от бедни и нуждаещи се хора да дават, и дават и дават за църкви, като подобни постъпки се оправдават със задължението да се дава на Бога (Матей 23:14). Най-често чуваната фраза е :”Дай в църквата, ако искаш Бог да те благослови“, което си е манипулация. Аз не познавам Моят Господ Исус Христос като такъв, който иска да вземе хляба на децата, за да благослови дома на човека! Религиозните водачи обичат да търсят последователи на себе си (Матей 23:15). Упорити са в това да обикалят на длъж и на шир за да намерят някой, който да споделя убежденията им. Тогава го обучават на това, което са приели за истина и от последовател го правят сподвижник (съмишленик) на делата си. Така не Бог става господар на човека, а водачът им. Затова и една от най-обичаните за проповядване теми е за покорството пред авторитетите в църквата.

     Ето някои от поученията на религиозните водачи, разкрити в Матей 23:16-19. Най-открояващото се тяхно послание е свързано с оброците. Те изискват хората да се обричат да дават и да изпълняват обещаното. Важното е да се принасят дарове, а не поклонението в храма. Така те правят златото и приносите в храма по-важни от самия Бог. Отричат самото поклонение пред Бога, ако няма външен израз в дарове и пари. Често те проповядват за десятъци и стриктно следят хората си дали дават десятък от всичко, което имат. Правосъдието, милостта и верността са изместени от полагаемото им се водещо място (Матей 23:23). В Псалм 89:14 стих се казва:“Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице“. След смъртта и възкресението на Нашия Господ Исус Христос любовта на Бога към всеки един човек се разкри в пълнота, заедно с Неговата още по-голяма милост към човеците. Поставяйки парите пред Бога религиозните водачи не се съобразяват с нуждите на човека, а изискват изпълнението на тази част от закона. Така те унищожават вярата на хората в един добър и любящ Бог (Матей23:24). Всичко това те правят с лицемерна усмивка на лицето си, като имат вид на благочестиви хора, но в душите си всъщност таят грабеж и насилие (Матей 23:25). В резултат от своите намерения, религиозните водачи живеят охолно, за разлика от хората, над които пастируват. Като проповядват предимно доктрината за десятъка и да се дава на Бога те стават слепи за останалите истини от Писанието, които имат за цел да помогнат на човек да се промени вътрешно (Матей 23:26). Освен, че обичат парите и охолния живот, религиозните водачи са пълни и с други нечисти намерения и отношения, които умело прикриват. Поради тази причина Святият Дух не обитава в тях и те са мъртви за Бога (Матей23:27). Дългите молитви и постоянното ходене на църква не могат да прикрият фалшивата праведност, защото беззаконието и лицемерието не остават скрити за Божия Дух и за тези, които го имат в себе си (Матей 23:28). Религиозните водачи използват привидно благочестивия си вид и често ще ги чуете да говорят как не биха постъпили като някой друг. Обвиняват хора, от които са се учили или с които са служили, че са отхвърлили пророческо слово или самия пророк. Така те свидетелстват сами за себе си и изтъкват своята правда (Матей 23:29-32). Вярно е само свидетелство, дадено от Бога. Свидетелство от човека за самия себе си е себеправедност. Такива хора няма да ги отмине осъждението на пъкъла (Матей 23:32). И днес в църкви, водени от религиозни водачи пророческото слово е неприето. Хора с пророческо помазание са често обвинявани и осъждани в техните църкви. На други се налага да напуснат, защото не биват разбрани, а по-скоро са обвинени в непокорство на водачите си (Матей 23:34). Най-добре приети са тези, които галят ухото със своите поучения (II Тим. 4:3,4) и религиозните водачи старателно ги канят да поучават в събранията.


     Господ Исус Христос все още продължава да изпраща своите пророци до църквата. Бог продължава да се надява за народа си. Продължава да се надява Той да е водачът на Своята Църква (Матей 23:34-37). Но упорството на религиозните хора ще направи много църкви да запустеят докато не признаят господството на Божия Дух в живота си (Матей 23-38,39).

Автор: Татяна Славова