Как молитвата може да се превърне в идол?
За някои това заглавие ще изглежда странно. Нещо, което Бог е поставил като приоритет за вярващия човек може да измести Бог и да положи цялото упование на човека в това да се моли, да се моли и пак да се моли. В крайна сметка малко неща ще се променят и човек се чуди защо е така. Всъщност причината не е в Бога, а в начина, по който човек откликва на Божието слово.
Човек трудно може да открие сам за себе си, че е издигнал молитвата към Бога в идол и вместо да се покланя на Господ, се покланя на самото молитвено действие. Най-често това се случва с ревностни служители на Бога, които разбират силата на молитвата, но не обръщат достатъчно внимание на словото, което Бог говори по време на молитва. Те толкова много обичат Бог и Го търсят така, че само върху това се фокусират. Те не насочват вниманието си към Божието водителство, колкото към времето си за молитва. Те държат на всяка цена да имат молитвата си на определеното време, в уречения час, но когато Бог започне да говори нито записват какво им казва, нито се стремят да го запомнят. Резултатът от подобно поведение е описан във Второзаконие глава 28 след стих 14. Там са изброени проклятията, вследствие неслушане на Божия глас.
Обичайно за поведението на един Христов последовател е да търси Бог в молитва. Молитвата е нашият канал за свръзка. Ние се молим, за да кажем на Бог какво се случва и какво бихме искали да се случи. И това е едната страна на това взаимоотношение. А от другата страна е Бог, който най-често ни говори по време на молитва. Често заставаме пред Него с големи физически, материални проблеми или такива, които са свързани с взаимоотношения с други хора. И когато се молим, Бог проговаря, като ни казва да направим нещо, което на пръв поглед може да няма нищо общо със ситуацията. Ние чуваме словото Му, разбираме какво се иска от нас, обаче не го вземаме на сериозно. На нас това, което Бог ни говори, не ни се вързва със събитията.
Обикновено Бог ни води в стъпки на вяра, които за нас са незначителни или неуместни и ние не откликваме. Може дори бързо да ги забравим, понякога още преди да свърши молитвата. На другия ден пак започваме да се молим за същите неща, на третия ден - също и си повтаряме: „ние да се молим, а Бог си знае работата...“. Така ние полагаме упованието си в молитвата, в самото действие на нашето молене, като не внимаваме на Божия глас. Молитвата става цел, а не средство, чрез което да чуем упътване от Господния Дух и ние не правим стъпките на вяра, към които сме били предизвикани. По този начин и нашата вяра става бездейна и безплодна, защото Бог е говорил, но човек не е внимавал.
Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Яков 2:20
Какво е вярата за нас? Тя е нещо, за което се надяваме. Тя е упование в Бога за невидими неща. Така и Господ Святи Дух говори в молитва за бъдещи неща, изявява тайни и невидими причини за ситуации, а човек не разбира или забравя, и нищо не изпълнява от чутите наставления. Човек пристъпва с вяра в молитва, но когато отговорът идва, вярата не се насочва към чутото, а остава там, в самото действие на молитва. И после Бог спира да говори, а човек продължава да се моли, но ситуациите не се променят. Защото човек е пристъпил към Бога с вяра, но после не е изпълнил условията на Бога и вярата му е останала безплодна.
В книгата „Искай така, че да получиш“ съм споделила една мисъл, която ще цитирам сега: „Лозето иска и молитва, и мотика“. Едното без другото не става. Ако сме застанали в молитва, то ще трябва и да продължим след молитвата да правим стъпки на вяра. Всъщност вярата никога не казва „стига“. Тя непрекъснато се развива и завладява нови и нови територии, ако е жива. Ако е замъртвяла, вярата спира да прави крачки на покорство пред Бога, спира да чува и да действа. Ние, като Божии хора трябва да отворим духа си, за да приемем Божието слово за ситуации и събития, като целта ни трябва да е слушането на Божия глас. Нужна ни е проницателност, добра памет и желание да продължим напред с Бога и след като молитвата приключи. Нашата работа не е само да се молим. Тя е и да живеем с вяра, и да напредваме чрез вяра, като резултатите ще се измерват с това как чутото прилагаме в живота си.
Молитвата сама по себе си няма да извърши работата. Тя ще предизвика намесата на Бог, но тази намеса може да е само едно изговорено слово, което ние да изпълним. Обикновено зад всеки физически проблем стои духовна причина и когато ние в молитва извършим духовната чистка, трябва да настаним и правилните неща в живота си. Може да се окаже, че причината за влошено здравословно състояние е в неправилен начин на живот, но може да е и грях. И ако човек не смири себе си, за да приеме слово от Бога, няма да знае как и какво да направи. Може да се наложи да променим своето отношение към даден човек, за да се възстанови силата в костите ни. Може да се наложи да отидем на лекар, защото Бог иска така да ни излекува. А може да се окаже, че сме вързани в неправилни взаимоотношения и това да удря в здравето ни. Това са само произволни примери, но събитията, които ще последват, след като изтече молитвеното време, ще говорят за това дали вярата ни е жива или замъртвяла, дали търсим Бог и Неговото слово, или сме набрали инерция за молитва и разчитаме всичко да се случи по свръхестествен начин. Понякога това ще става, но често ние ще трябва да извършим конкретни дела на вяра, било те практически или духовни.
Искам да ви разкажа няколко случая, съвсем пресни в моя молитвен живот, които биха ви помогнали да разберете за какво ви говоря.
Една християнска съпруга има силна болка в краката и не може да ходи нормално. Нейният съпруг започва да се моли за оздравяването ѝ и Бог започва да разкрива, че това е допуснато с цел, за да привлече вниманието към начина, по който жената се държи в семейството си. Оказва се, че сърцето ѝ е пълно с непростителност към човек от семейството.
Ето физическия проблем, зад който стои духовна причина. И след като разяснява всичко това, Бог дава на мъжа слово на знание за излизане от ситуацията. Съпругът трябва да доведе жена си до разбирането какво има в сърцето ѝ, след което да я наставлява как да се освободи и да се доближи до Бога.
Какво прави съпругът? Ако той чуе това слово, но не му обърне внимание, на другия ден отново ще се моли за жена си. На третия ден пак, като си казва: „Моята работа е да се моля, а Бог си знае работата“. Да, но Бог знае и как да помогне на тази жена, и Той вече Го е изявил. И тук виждаме, как един човек полага упованието си в молитвата и не слуша Божия глас. Ще промени ли Бог намеренията си? Не вярвам. Той вече е дал изходен път и сега очаква дела на вяра. Ако човекът не направи нищо, то неговата вяра си остава само на думи, без дела и следователно безплодна. Ако този мъж започне внимателно, стъпка по стъпка, с търпение и любов да обяснява на жена си причината за нейното състояние и ѝ помогне да разбере какво има в сърцето ѝ, то той се е покорил на Божието слово и неговата вяра ще бъде действена. Ако съпругът не помогне на жена си да разбере какво сее с устата си, тя не би могла и да промени своето отношение и поведение, а от там и да оздравее.
Да ви дам и друг пример. Млад мъж тръгва смело да евангелизира. За жалост, прави това много гръмко и дръзко, като повече настройва хора против себе си, отколкото да ги привлича към Бога. В молитва Бог открива, че този човек е изоставен от майка си още като дете, а по-късно съпругата му започва да го пренебрегва. Този мъж е отхвърлен и търси начин да се изяви чрез служение. Бог посочва изходния път. Той насочва вниманието към съпругата, която трябва да промени своето отношение и да обикне съпруга си повече, отколкото обича работата си и своята майка. Ако тя иска да разреши проблема в дома си, трябва да търси водителство и стъпка по стъпка да последва указанията. Ако тя не направи нищо по въпроса със своето отношение, а продължи да се моли за промяната поведението на младия човек, то тя полага упованието си в действието на молене, а не в Божието слово. Молитвата става идол, а не начин, за да се разбере Божието водителство и да се изпълнят Божиите условия и така да се разрешат проблемите. Да очакваш, че само по свръхестествен начин Бог ще отмахва проблемите е небиблейско.
Молитвата е само част от условията водещи до освещаване и напредък в Божието царство. За да се променят хора и ситуации, чутото в молитва трябва да се приложи на практика. Това е действие на вяра.
Ето още един пример. Преди години имах силна болка в дясната колянна става. От вътрешната страна на колянната капачка се появи голяма подутина и аз не можех да сгъвам крака си. Много бързо се стигна до там, че не можех да се изкача по стъпала и да сляза от тях. Молех се непрекъснато, нямах слово и реших да отида на лекар. Диагнозата беше „износена колянна става“ и веднага ме насочиха към хирург за операция.
Бях убедена, че нещо не е наред. Аз вярвах в Бога, молех се, а този проблем се разви за няколко месеца и аз вече не можех да съм пълноценна и на работното си място. Не беше възможно да изкача и две стъпала, без да чуя ужасно скърцане в ставата си и остра, режеща болка. Реших да се посветя по-упорито на молитва, за да разбера какво да правя и насочих вниманието си към това да чуя гласа на Бога, а не просто да Му споделям проблема си. И Господ Святи Дух проговори. Той ми посочи, че аз имам непростителност към жена, която много мразеше мен и детето ми, и продължаваше да го прави. Аз бях започнала да я ненавиждам и тайно да се надявам да си получи наказанието за лошото отношение към нас. Но ясно чух как Бог ми каза да простя на тази жена и да започна да я благославям.
Беше много трудно. В началото говорех това, без да има промяна в моето сърце, но постепенно започнах все повече да се освобождавам от своята непростителност и да виждам, как кракът ми започва да се раздвижва. След няколко седмици нямаше следа от отока и от болката. Можех да клякам, да тичам, да работя и слава на Бога за тази свобода.
Така научих две неща:
1- не само молитва е нужна, а и внимателно слушане на Божия глас по време на молитва;
2- духовните причини определят физическата реалност.
Ако не бях се вслушала в гласа на Святия Дух, а бях продължила да се моля и да нося в сърцето си това неправилно отношение, сигурно сега да съм с изкуствена става. А вече четиринадесет години минаха и аз нямам тези проблеми.
Когато разказвам тези случки отново искам да привлека вашето внимание към покорството пред Божия глас. То е най-силното оръжие в битката ни със силите на тъмнината. Ние трябва да се молим на Бога, но и трябва да слушаме гласа Му, когато ни говори по време на молитва или след това. Всъщност, винаги трябва да търсим лицето Му, гласа Му, а след като чуем, да сме бързи да изпълним, каквото ни казва.
Ако оставим нещата за по-късно, има вероятност изобщо да не ги направим. Грижите ни грабват, а дяволът прави всичко възможно, за да забравим изговореното към нас слово от Бога. Така вярата ни остава безплодна и молитвата става самоцел, а не средство, чрез което да се доближим до Бога.
Правилното отношение започва от там, да искаме да чуем Божия глас и да бъдем готови да откликнем. Бог да ви благослови.
Автор: Татяна Славова