ПОСТЪТ НА ИСУС
1. Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
4. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
5. Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:
6. Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".
7. Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
8. Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9. Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".
11. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
Матей 4 гл.
Постът в пустинята е пост на смирение. Всеки християнски пост следва да носи на първо място това послание в себе си. Всеки християнин би трябвало да тръгва с това отношение, ако възнамерява да практикува пост.
Защо е пост на смирение? Защото подчинява тялото на духа. Тялото е, което има желания и се стреми да им угажда. Душата е, която откликва на тези желания и отстъпва пред силата на духа, за да им се покорява. Така че ако постът е правилно проведен, той ще доведе до смирение на тялото и контролиране на душата, като чрез волята ще ги подчини на духа на Бога.
Смирението на християнина е ключово за духовното му израстване. Смирението е обратно на гордостта. Смирението е, чрез което отстъпваме водещата роля на Бога. Гордостта е, чрез която заявяваме, че сами сме си господари и сами управляваме живота си. Исус можеше да каже: „искам да ям и мога да си направя хлябове“; „мога да скоча, защото Отец ще ме пази“; „добре ще ми бъде да взема по този лесен начин цялата власт над земята“; но Той не го направи.
Това са три нива на възгордяване, които Исус преодоля и излезе от пустинята в силата на Святия Дух. В началото е малкото изкушение - да си набавим храна и да задоволим глада на стомаха - искаш за тялото си. Следва второто ниво, когато амбициозно подхождаме във взаимоотношенията си с Бога. Човек иска да се докаже и да се покаже, че е избран и призован, че има знание и сила, с които да владее над обстоятелствата. И третата фаза е гордостта, водеща към култ, когато се пожелава не само за тялото и душата, а и властта, и поклонението пред позицията. Исус в пустинята се справи с тези три нива на изкушения и три пъти смири Себе Си. След това излезе със силата на Святия Дух и започна служение в чудеса и знамения.
Сега ще разгледаме по-подробно трите измерения на Исусовия четиридесет дневен пост. Това е нужно, за да разберем как да постим и към какво да са насочени нашите мисли, когато го правим, както и докъде стига нашето освещаване.
1. Пост без храна и вода. Това е времето, в което да лишим тялото си от това, което е жизнено важно за него. Така ние му даваме да разбере кой е господарят. Тялото не бива да диктува нашето ежедневие.
И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна,
(която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти),
за да те научи, че човек не живее само с хляб,
но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.
Второзаконие 8:3
Исус доказа това с поста, за който разказва Матей. Така Исус показа, че Божието слово е вседостатъчно за нашето съществуване. Можем да не се храним за определено време, можем да не пием вода за ден, два или повече, но ако Божието слово се оттегли от нас, за нас няма да има бъдеще и надежда.
Въздържането от храна и вода дава смирение и дисциплина за тялото. Ако човек се научи да пости по този начин, то по-лесно би могъл да владее себе си и в други физически области.
2. Второто измерение на Исусовия пост е свързано с душата – да я овладеем, за да не пожелава. Това е пост от лични амбиции. Често ние си казваме, че знаем какво трябва да направим и го правим, а се оказва, че последиците са доста тежки и само свръхестествената намеса на Бог може да ни избави.
Исус не влезе в този капан. Той познаваше цялото Писано Слово и не позволи да бъде извадено от контекста. Ако Исус се беше подхлъзнал и паднал, Бог със сигурност щеше да се намеси и да изпрати ангели да го опазят. Но дали ще дойде помощ от небето, ако умишлено предизвикваме ситуации с цел да се доказваме?
Можем да приложим това в служенията. Има много служители християни, които смело скачат в различни дейности, но после се молят Бог да оправи кашите, защото се оказва, че са действали по свое усмотрение, а не под водителството на Святия Дух.
Изкуството да смириш душата си е това: да научиш душата си да не иска да прави нищо от себе си за Бога. Това е победа над гордостта на душата. Постът на въздържане от храна трябва да върви и с пост на въздържане от това да угаждаме на собствените си желания, намерения и страсти.
3. Най-трудно е да спреш да пожелаваш неща, които Бог не ти е дал. Това е да мериш равенство с Бога. Пожелаваш, искаш, правиш, а Бог остава извън всичко това. Така човек си става сам бог, като сам си определя какво трябва и какво не трябва да прави, какво желае и какво не желае, как да го придобие и как да го използва. Така човек издига себе си в култ. Това е нивото на гордост, което завладя Луцифер. Той пожела Божия престол, поиска за себе си поклонение и започна да прави стъпки в тази посока. Бог му беше дал твърде много, но той погледна отвъд пределите, които му бяха начертани.
Това се побеждава със себевъздържание, като гледаш на това, което ти е дадено и не допускаш да приемеш нито мисъл, нито представа или чувство в посока на отпускане и пожелаване. Това е пост за човешкия дух, когато го предаваме под господството на Святия Дух и не приемаме нищо от света да ни съблазнява. Може да се получи само ако знаем какво точно Бог има за нас.
1. И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.},
но преобразявайте се чрез обновяването на ума си,
за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Римляни 12 гл.
Тези три измерения на гордостта са винаги в човека. Нужно е всекидневно да поглеждаме навътре към себе си и да обновяваме ума си. Не е достатъчно да постим от храна, а в същото време да сме амбициозни в намеренията си и да държим на своето. Не е възможно да сме успешни в телесното въздържание, а да допускаме Аз-ът да налага своето.
Истинският пост е пост на смирение на тялото, душата и човешкия дух. Това е пост, в който изваждаш амбиции, пожелавания, пресметнати планове наяве и ги предаваш на Бога. Да изчистиш себе си от себе си, това е истинския пост, а не просто да изчистиш стомаха си.
Исус го направи. Той прие жестоката съдба на човешко същество, което ще преживее болезнена смърт, но преди това изчисти от човешката си душа всяко желание да се избави от тази участ. Той прие, че може да не стане господар на света по лесния начин, като се поклони на Сатана, а като каза „не“ на човешкото си Аз. Така Той прие господство, което Му върна цялата слава и върховенството над света. Истинският пост показва отношение на доверие в Бога. Той е всепредаване пред Господ и нищичко да не запазваме за себе си.
Това е да се изпълниш със силата на Духа. Можеш да имаш Святия Дух в себе си, да постиш от храна и вода, но никога няма да преживееш силата на Духа, докато не Му направиш място, в което да владее над душата ти и над собствения ти дух. Святият Дух е толкова нежен и деликатен, че няма да те принуди да го направиш. Ти сам трябва да го пожелаеш и да се пребориш със себе си, за да Му дадеш място за полагащото Му се господство над самия себе си. Когато Той заеме центъра на твоето естество, тогава ще видиш силата Му в твоето служение и в живота си.
17. И тия знамения ще придружават повярвалите:
в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18. змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди;
на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
Марк 16
Автор: Татяна Славова