Превъзходния път
"Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“
Това е най-голямата и първа заповед."
Матей 22:36-39
Господ Исус Христос определи тези две заповеди като основни. Впечатляващи са думите Му, че тези две фрази изразяват смисъла на целия закон. И в двете се повтаря една и съща дума - "възлюбиш". Смисълът на тази дума е да обикнеш, но не обикновено влюбване, а в превъзходна степен. Самата представка "въз" има смисъла на частицата "най" и в този смисъл думата "възлюбиш" означава да имаш най-голяма любов към Бога и към ближния си.
Тълковния речник обяснява думата любов като "силна привързаност" и "склонност към пристрастяване". Често се избягва това значение на думата поради страх от залитане към заблуда, но точно това казва Библията, че трябва да си пристрастен към Бога.
Когато даваме съвети на хора им казваме, че ако искат да следват Бога трябва да се откажат от греха. Дори отиваме по-далече, като учим хората да намразят греха и да бягат от него. Това е добър съвет, но замисляли ли сте се как един човек, който е живял години в греховете си ще ги намрази от раз и ще стане покорен на Бога? Та нали този човек затова е вършил грехове, защото си ги е харесвал! Те за него са били години наред средство за забавление и удоволствие и ние му казваме да ги забрави. Да се откаже човек от греховете си и да ги намрази може едва когато познае Исус в достатъчна пълнота. В началото на своя път с Господа човек трябва да се стреми само към това.
Ето, че стигнахме до същността на това послание. Всеки, на първата си среща с Господа идва с товари, за които не подозира. Това са навици и привързаности, които държат личността в емоции и преживявания на удоволствия. Всички грехове, от които "вярващите" се отвращават, са нещата, които радват един светски човек. И когато ние благовестяваме Христос забравяме точно това, че човекът срещу нас не може да намрази всичко това, което го е радвало.
Ето няколко примера. Пушачът няма да остави цигарите, защото усеща, че изпушването на поредната цигара го успокоява. Не можем да очакваме, че един мъж, който се връща уморен от работния ден и е свикнал да отпуска с чаша питие в ръка ще смени с радост този си навик. Или пък жена, която никога не е получила нужното внимание в дома си ще спре да прави опити да бъде забелязана от чужди мъже било с предизвикателно облекло или силен грим. Примерите могат да продължат: пристрастяване към храна, към телевизионни сериали, към лъжи, кражби, одумничество и т.н.
Нарочно употребих думата пристрастяване в примерите. Сега нека да се върнем отново на обяснението на думата любов в тълковния речник, което споделих в началото. Любовта е пристрастяване и силна привързаност. Изводът, който можем да направим е, че греховността се причинява от любов към греха. Човек е обикнал неправилните неща и си живее с тях. Те го унищожават физически, ограбват парите и здравето му, убиват хармонията на взаимоотношенията му с другите хора, но той си ги обича и си ги държи.
Да научим хората да намразят греха е невъзможно. Особено ако единствената логична причина е обяснението, че така трябва. Омразата към греха не е начин да се справим с него. Омразата може да бъде последствие, ако любовта се насочи в правилната посока.
Веднъж в разговор чух много простичко обяснение. Човекът каза, че не е важно човек да намрази цигарите, а да обикне белия си дроб. Ако човек обикне тялото си и започне да гледа на него като на скъпоценност, той ще се справи с цигарите. Ако започне да харесва здравето си, ще започне и да го цени. Ако се обикне ще се грижи по правилния начин за себе си и за тези около себе си. Въпрос на любов е – накъде ще насочиш любовта си?.
Мислейки върху неговите разсъждения разбрах, че единственото, което може да отвърне човек от греховния му начин на живот е любовта към Бога. Ако човек се научи да обича Бога с цялото си сърце и с целия си ум ще обикне и всичко, което Бог е създал. И обратното- понеже е обикнал Бога, Той, Бог ще Му даде сила да намрази греха.
Искам да ви разкажа един
интересен момент от моя живот. Моя приятелка от години пушеше и то
много. Като казвам много разбирайте почти две кутии на ден. Беше ми
мъчно за нея и се молих много. Но някак не се получаваше. Убеждавах
я, че трябва да намрази цигарите, защото това е грях. Изваждах
стихове от Библията и "стрелях" по нея със Словото.
"Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?
Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие."
I Коринтяни 3:16-17
Аз цитирах този стих заплашително, като очаквах моята приятелка да изпита страх от Божието слово и да остави тютюнопушенето. Но това не стана. Ефектът беше, че тя за малко да намрази мен, защото й говорех по този осъдителен начин, като очаквах, че ще изпита омраза, към цигарите. По-късно разбрах, че Бог няма за цел да ни сплашва, а повече ни обичаше, отколкото да ни съди. И добре, че е така, иначе всички щяхме да умрем в греховете си без да имаме възможност да Го познаем като Бог.
Наистина словото понякога звучи страшно, но когато човек опознае Бога разбира, че това е въпрос на загриженост. Така както един баща предупреждава детето си от какво да се пази, така и Бог Го прави. И така както един баща обича, така и Бог ни обича. Всички Негови разпоредби и заповеди имат един мотив – на нас да ни е добре. И за нас най-важното е да Го познаем, за да осъзнаем тази истина. Това е превъзходният път- познаването на Бога, което ще ни доведе до истинската отдаденост на Неговата воля с любов.
"Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда."
Еремия 29:11
Искам да обобщя казаното. Целта е важна, но и пътят към целта е важен. Не можеш да накараш човек да намрази това, което харесва и обича, но можеш да го доведеш до там, че да започне да харесва и обича друго повече от това, което го е държало до този момент. И пак забележете, любовта към неправилните неща се побеждава с любов към правилните.
"Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път."
I Коринтяни 12:31
Апостол Павел нарича любовта превъзходния път. Да, това е пътят на любовта, а не на омразата. Накарай човек да заобича нещо повече от собствените си грехове и той ще бъде мотивиран да ги изостави. Любовта е, която пречупва волята и доброволно я подчинява на правилните неща. Няма по-голяма сила за дисциплина от тази, да се влюбиш, а ключът за промяна на човешкото сърце е да заобичаш Бога. Колкото повече Го познаваме, толкова повече ще се влюбваме в Него. В процеса на тази връзка ще открием, че само на Него можем да се доверим за всичко и всякога. Всяка нова опитност с Него те привързва все повече в любов. Когато обикнеш Бога, не може да не се влюбиш и в творението му, та било това да си самия ти или човека до теб, или природата около теб. Само така можем да се променим за добро. И това е най-добрият начин за промяна не само на самите нас, но и на целия този свят.
Дано Бог да ви помага за правилното разбиране на всичко, което споделих с вас и да даде на всеки от вас да Го познае в пълнота. Амин.
Автор: Татяна Славова