Религиозният дух в съвременната църква
Сатана най-много иска да накара вярващия да си мисли, че е воден от Святия Дух, в момента, в който е воден от него (от Сатана). Затова и най-голямата заблуда е да мислиш, че не си заблуден.
Едно от силните оръжия на Сатана е религиозният дух. Религиозният дух имитира Святия Дух във всичко, освен в едно – не може да го имитира в любовта. И по любовта можем да разберем кой доминира в църквата: Святият Дух или религиозния дух. Ако любовта е истинска, всеотдайна – там е Святият Дух. Ако тя, любовта, е лицемерна, хладка или показно-демонстративна – това са черти на религиозност.
Когато една църква е водена от любовта на Бога, тя се развива в правилна посока, като расте и се разширява. Дори и да има гонения (както при комунизма, например), вместо да бъде унищожена, църквата се развива и плодовете на Святия Дух, описани от апостол Павел в пета глава на посланието Галатяни, се изявяват в пълнота. Църква, в която се намира религиозният дух, там може да се забележи огорчение, непростителност, дори омраза. Такава църква няма как да расте. Тя рано или късно ще се провали. Затова истинските християни, които са посветени на своя Бог и са предали себе си на Него, са една шепа.
Истинските християни са изпълнени с любовта на Бога и са водени от нея. Господ Исус Христос казва за тях: „По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“(Йоан 15:35). Това е стиха, който трябва да е водещ в християнските среди. Само когато живеем, изпълнени с любовта на Бога, когато делата ни са мотивирани от Божията любов, можем да бъдем убедени, че сме водени от Святия Дух и вървим в правилната посока.
Друг показател, по който можем да разберем дали една църква е водена от Святия Дух или от религиозен дух, е нейния фокус. Ако една църква се е затворила в себе си и работи само за своето освещаване, а е забравила великото поръчение - да благовести Христос на народите, такава църква е водена от религиозен дух. Истинската църква трябва да работи върху своето освещаване, но в същия момент да гледа навън към света, да търси погиващи души, да им изявява Господ Исус Христос и да ги води към покаяние и спасение.
Днес църквата е обърната с лицето навътре и работи за себе си, вместо да бъде обърната с лице към света и отворена за благовестието. Тя работи предимно за своето освещаване, вместо да изпълнява Христовия призив: „грешниците с любов при Мене доведете“( Марк 2:17; Йоан3:16). Бог толкова обиква света и всеки един от нас, хората, че не пожали Собствения Си Син, но Го изпрати да виси на кръст, за да се спаси всеки, който повярва в Него и да има вечен живот. Това е любов!
Всяка любов, която е дълготърпелива, много милостива, която не държи на своето си и всичко може да претърпи и да прости е от Бога. И ако искате да разберете кой дух господства в църквата, в която ходите, може да направите своя тест със стиховете, посочени по-долу.
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
I Коринтяни 13
Задайте си въпросите: има ли милост или има завист?; има ли превъзнасяне и надменност или има смирение и кротост?; държи ли се сметка за зло или се претърпява и се прощава лесно?; търсят ли се причини за недоволство или се предпочита да се живее в доверие и мир?когато има неправда има ли тъга, покаяние и желание за поправление?. Отговорите ще ви насочат, за да си направите сами заключение.
Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име,
там съм и Аз посред тях.
Матей 18:20
Кое е името на Бога? Отговорът е ЛЮБОВ. Там, където любовта на Бога не е между хората, това е доказателство, че и Бог не е в това събрание. Когато четем Матей 18:20 нека си спомняме и стих 16 от I Йоан 4 глава:
„И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.“
Който не живее в любовта на Бога, той не познава Бог и неговата вяра е суетна. Църква, без любовта на Бога е мъртва и е въпрос на време да се разпадне.
Автор: Иван Димитров