СЕБЕПРАВЕДНОСТ
(част 1)
Думата праведност има смисъла на дела, които са правилни, правдиви в очите на Бога, но за нас праведността често има две измерения. От една страна мерило за праведност може да бъде всяка величина, която се вижда добра в човешките очи. Човек си поставя стандарти за добро и зло и измерва постъпките си с тях. Това са т.н. морални норми и критерии, закони и принципи. Но за християните праведността се измерва с добродетелен живот, угоден в Божиите очи. Библията казва в Псалми 116:5: „Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.“. Господ Исус каза в Лука 18:19: „А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“. Всички ние, които наричаме себе си християни приемаме, че праведността и благостта са атрибути на Бога. Ние частично можем да се докоснем до тях, и то по милост Божия, и не бихме могли според нашите усилия да ги придобием. Само предавайки се в покорство на Божието слово, на слушане и изпълняване на Неговата воля, можем да разчитаме, че ще живеем праведен и благочестив живот.
Какво е себеправедност? Всяка форма на отрицание или отказ от Божията праведност и замяната ѝ с човешки стандарти, в Божието слово се нарича себеправедност. В това състояние човек приема, че всичко, което прави, мисли и знае е идеалното. Нещо повече – дори се опитва да се налага и над себеподобните си, над средата, в която живее или над Самия Бог. И ако не успее или се огорчава и затваря в себе си, или започва да манипулира съзнанието на околните, за да постигне своите си цели.
Когато ние обърнем погледа си към себе си и приемем, че знаем какво е справедливост, благост и истина, несъобразявайки се с Божието върховенство, ние си изработваме и поставяме мерило, единствено важно в нашите очи. Ние издигаме себе си като съдии или самозвани учители. Истината, в която избираме да вярваме става критерий, според който отсъждаме за всичко, което ни заобикаля. Най-често това е истина, придобита като резултат от възпитание, от минали опитности или преживяни събития, но може да бъде и идеологически оформен мироглед или неправилен избор на вярвания.
Ние минаваме през този живот и всичко, до което се докосваме остава отпечатък върху нас. За жалост нашето минало не води началото си от Божествено откровение, а от плътска греховност. Отглеждани и възпитавани в свят на повече безнравственост и нечестие ние донатрупваме собствени представи за това кое е добро и кое е зло. После, както казах, тези представи стават убеждения и наш мироглед. Колкото човек повече остарява, толкова е по-трудно за него да се изпразни от своите разбирания и да приеме други, по различни. А истината е, че повечето от нас са се срещнали с Христос във вече зряла възраст или поне след като са минали юношество. Затова и казвам, че ние носим своите товари от миналото и не е лесно да се разчупят вече изградени модели. Не е лесно да си признаем, че сме себеправедни, да се откажем и да се променим.
С напредването на възрастта, човек все повече осъзнава своите способности, убеждава се, че все повече знае и иска все повече да влияе на другите около себе си. На детето можеш да му кажеш кое е добро и кое не е, защото няма достатъчно житейски опитности и в процеса на формиране на представи може и да приеме добър съвет, но на възрастен човек понякога е по-добре да не опитваш. Ще се огорчи, намрази или най-малкото - ще те пренебрегне. Апостолът, обаче, казва в I Тимотей 4:12: “Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“ Това е своеобразен призив за спокойствие и сигурност към младия Тимотей, който със сигурност се е сблъскал със себеправедни вярващи хора.
За жалост, тази група вярващи не могат да приемат истината на тези думи. Те не разбират, че има хора, от които има какво да научат, които са се доближили повече до Бога от самите тях. Има много хора, които съдят за други хора по тяхното минало, и постоянно го изтъкват, без да приемат, че Бог може и от камъните да издигне Свои служители. Понякога си мисля за Павел. Той убиваше и разоряваше църквата, а Бог му прости и го направи най-плодоносния апостол сред езичниците. Дали Павел днес щеше да бъде приет в Църквата? Съмнявам се. Свидетел съм на много критикарство и неверие, дори недопускане до служения на много добри Христови последователи, само защото животът им не е бил в миналото това, което религиозните хора считат за правилно. А нали това е смисълът на истинската вяра – да се покаеш от греха, да се обърнеш и да търсиш лицето на Бога.
Как се развива качеството себеправедност? Казвам качество, защото себеправедността не е епизодично явление. Разбира се, че може в определени моменти да сме засегнати всички и за кратко да постъпим по своя преценка, но обикновено себеправедността е черта на оформен, вече изграден характер и се проявява системно в живота и действията на хората. Затова и го наричам качество, характеристика на характера.
Себеправедността започва от установени модели. Вече го казахме. Научени сме на определени правила и сме си изработили своя концепция за добро и лошо. Тези модели са в установени наши собствени мисловни системи и контролират цялото ни поведение. Ние имаме мисли, които ни насочват как да постъпим в точно определен момент и съответно го правим. Виждаме какво се случва около нас и веднага бързаме със съвет или решение. Готовото решение на даден проблем е винаги себеправедност, освен ако преди това не си се молил и Бог не ти е изявил волята си. Така че, всеки път, когато се изправите пред проблем и казвате на хората около вас кое как трябва да се направи се замислете от къде идват тези решения. Ако те са резултат от личната ви връзка с Бога - смело действайте. Ако са ваши си решения - не завличайте хората в лъжи.
Да разгледаме по-подробно някои по-впечатляващи форми на себеправедността.
1.Законничество.
Това е себеправедност в чистата ѝ форма. Тя е особено актуална за религиозните хора. Те се стремят да налагат Писанията на всяка цена и да следят за стриктното изпълнение на всяка дума. Проблемът е там, че религиозните хора имат избирателна способност. Те избират на кои заповеди да държат повече и кои Божии думи да пренебрегват.
Горко вам книжници и фарисеи,
лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте
пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и
верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.
Матей 23:23.
Думите на Нашият Господ към религиозните водачи на еврейския народ показват, че това е факт.
Днес има ли служители, които постоянно критикуват други служители как извършват делото на своето служение? Има ли вярващи в църквите, които винаги са готови да правят забележки на свои братя и сестри и да ги обсъждат зад гърба им? Има ли такива, които следят какво става в личния ни живот, как се молим, как постим, как се обличаме, с кого говорим? Дори и да е библейски обосновано, критикарството си остава израз на себеправедност.
2. Лицемерие.
Ако някой успокоява себе си, че не е засегнат от себеправедност, той лъже себе си и е в заблуда. Всеки един от нас е бил поне за малко въвлечен в собствените си намерения и е искал да прикрие дадена истина.
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
Марк 12:38-40
Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
Лука 18:10-13
Фарисеите постеха, молеха се и си слагаха маска на благочестие. Те демонстрираха своята праведност, но бяха забравили, че милостта тържествува над съденето (Яков 2:13). Те се молеха не от необходимостта да се доближат до Бога и да търсят Неговата воля, а защото искаха да покажат колко са набожни. Те даваха от всичко, защото бяха така научени, но не защото имаха сърдечното желание да подпомагат бедните и страдащите. Даже в стиховете се казва, че биха взели всичко от домовете на вдовиците, като не проявяваха никаква милост.
Божиите хора са благи и смирени. Те не биха демонстрирали своята набожност. Не биха се усмихвали в голямото събрание, а вкъщи да крещят. Христовите последователи биха искали да направят Исус познат на хората, а не себе си.
Представяш ли се за нещо, което не си? Искрен ли си към брата и сестрата? Вярваш ли, че Бог вижда във вътрешността на твоята душевност и може да открие мотивите, които определят твоите постъпки? Трябва да повярваш, че Бог се интересува повече от мотивите на поведението ти, отколкото от това как изглеждат нещата отстрани. Бог знае всичко и когато се представяш за един, а когато никой не те гледа си съвсем друг – тогава ти си заблуден. Изгони тази заблуда и се освободи от лицемерието. Прегърни Божията праведност и остави Бог да те научи на благост, кротост и чистота.
3. Похотта.
Заблудата е причина много вярващи да остават в своите грехове. Ние сме свикнали в повечето случаи да мислим за греховните дела на вярващите като следствие от демонично натоварване. Истината е, че много от вярващите хора си обичат греховете и тайничко здраво си ги държат. Не винаги става въпрос за демонично присъствие. Понякога човек прави съзнателен избор на компромис с греха.
А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
Галатяни 5:19-21
Защо слагам похотта към греха на себеправедност?
Евреи 12:4 „Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.“ Това иска Бог от нас – да се съпротивляваме на греха. Ако ти знаеш, че част от делата ти са греховни, тогава трябва да се бориш срещу греха. Дисциплинирай се, устоявай, бъди твърд, не се поддавай на всяко изкушение, не си търси поводи, за да оправдаваш постъпките си. Бог ще ти даде благодат, но иска и ти да изпълниш своята част. Решението да следваш Бога на всяка цена е най-добрата ти препоръка в Божиите очи. Решението, че малко от греха няма да ти навреди, те прави себеправеден човек, който размива Евангелието според своите си стандарти.
Автор: Татяна Славова