СЕБЕПРАВЕДНОСТ
(част 2)
4. Добрите дела
Те водят до чувството на задоволство. Накрая се стига до там, че се гордееш с това, което си направил. Това е и сред най-големите прегради пред невярващите хора да поканят Господ в живота си. Чувала съм много хора да казват, че не пият, не пушат, не развратничат, имат само една жена, грижат се семейството си и дават милостиня. Ще ги спасят ли тези дела?
Добрите дела, които са последица от нашите разумни доводи, умност и начетеност нямат стойност в Божиите очи. Ние сме заченати в грях и живеем в свят на размити ценности. Хуманизмът, който се промотира в последните години е криворазбрана справедливост. Навсякъде ни учат кое е добро и кое не е.
Истински добрите дела са тези, които са резултат от вярата ни в Бога. Новороденият човек познава Божието естество. Той е станал съучастник в Божията природа и делата, които ще направи в резултат от своята вяра ще извършат съдба. Когато си в пълен мир с Бога и имаш тихо упование и доверие в Него, тогава можеш да си сигурен, че добрите ти дела са плод на жива и плодоносна вяра. Тогава и благодатта ще ти бъде спътник.
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Матей 7:22-23
Това бяха добри дела. Всички ние искаме да ги виждаме в църквите. Но само този, който върщи Божията воля ще бъде одобрен.
5. Мъдруването
Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";
и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".
I Коринтяни 3:19-20
Човешката мъдрост е глупост пред Бога. Хората винаги са се стремели към познанието. Има толкова много книги за това как да открием себе си, как да станем богати и успешни, как да разгадаем човешката психика и какво ли не още. Човечеството винаги е било склонно да мъдрува, а не да се покорява и затова си създава философии, идеологии, религии.
Цялото познание и мъдрост са скрити в Бога. Нямаме нужда да величаем човешкия ум и интелект. Бог постави началото на мъдростта още преди да създаде Творението.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
Притчи 8:22-23
Всеки човек, който обича да мъдрува нека се замисли познава ли първо Божието слово и второ – кой е източника на неговото философстване. Ако ти раздаваш съвети, произтичащи от откровенията на някой човек или от личен опит, по-добре спри. Това те отделя от Бога и няма да промени ситуацията. Има обстоятелства, за които не знаем, че са допуснати от Бога и с каква цел Той го прави. Затова, преди да се срещнем със Създателя и да чуем Неговото мнение по въпроса е по-добре да останем в тихо моление.
6. Съревнованието.
Имаш ли желание да се докажеш, че си прав, когато си въвлечен в спор? Имаш ли желание да си собственик на неща, които виждаш при други хора? Стремиш ли се да докажеш добрите си качества на всяка цена? Опитваш ли се да се изтъкнеш колко знаеш и можеш? А защо не останеш онеправдан? Защо не приемеш, че трябва да се задоволиш с това, което ти е дадено?
Вярващият човек се доверява на Бога. Той приема със задоволство това, което има и благодари от все сърце. Всяко недоволство спрямо позицията, в която се намираме или материалното ни състояние е все едно да държиш сметка на Бога.
А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
I Коринтяни 12:11.
Това е за дарбите, но аз мисля, че е принцип. Бог е суверенен и знае на кого, какво и колко да даде. От нас се иска да търсим Божието царство и Божията правда и всичко останало ще ни се прибави (Матей 6:33).
Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
I Коринтяни 12:18.
Ние сме тяло Христово и нека не се съревноваваме кой има повече, какво има. Ние трябва да се стремим да се уподобяваме на Христос, а не към светските модели на успешност и благосъстояние. За жалост има съревнование в Църквата. Много служители са недоволни от позицията си. Много братя и сестри са убедени, че имат най-правилното решение за дадена ситуация. Докато мислиш, че си достоен повече от другите, няма да имаш Божието благоволение на своя страна. Исус изми нозете на Своите ученици и това не Го направи по-малък. Господ Исус Христос каза, че този, който иска да бъде първи ще трябва да стане слуга на другите.
Съревнованието е добро, когато си на състезание, но в живота с Бога покорството е ключа към успеха. Когато откриеш каква е Божията воля, тогава можеш да приложиш думите на апостол Павел от посланието към Филипяни 3:14 „пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“.
7. Самообременяването
Означава да си натрупваш грижи, проблеми и дела, с които трябва да се справиш на всяка цена. Казано по-простичко – да си измисляш работа, да се натоварваш с отговорности, които не са ти дадени от Бога. Например: гледаш да се включиш в колкото се може повече служения; вкъщи всички разчитат на теб; безпокоиш се дори и за най-дребните ситуации и се намесваш и др. подобни.
Да си натрупваш сам задължения е да отхвърлиш благодатта на Бога. Тогава всичко става трудно, идва преумората и психическото натоварване. Виждам жени, които не издържат под натиска на семейните грижи, защото им се налага да ходят на работа, а после работният ден продължава у дома още поне 4-5 часа. Когато се доберат до леглото вече са отвратени от еднообразието на ежедневието и трупащата се работа. Виждам и служители, които тичат от служение в служение, като се мъчат да покрият всички нужди в църквите. Те пренебрегват семействата си, а понякога близките им се разочароват от Бога, в който те вярват и се отдръпват от Църквата.
„и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“.
I Петър 5:7
„Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“
Филипяни 4:6
Многото работа не е от Бога. Когато си мислиш, че няма кой да ти помогне и изнемогваш в товарите, които носиш си помисли дали не можеш да делегираш отговорности на хората около теб. А може би имаш нужда от по-добра организация. Ако действаш по своя си начин, ти се натоварваш и после недоволстваш от съдбата си. Търси мъдрост в молитва. Обърни се към Бога и искай да ти даде разум, а после Го послушай и изпълни казаното.
Бог и до днес работи и Той заклеймява мързела в Словото Си. Но ти търси Неговата благодат и ще се радваш в труда си, както и ще имаш прекрасни взаимоотношения с хората около теб. И най-важното – ще изпиташ истинско задоволство от свършената работа.
8. Нашите очаквания
Те са тайната изява на нашата себеправедност. Ако нашите очаквания не съвпадат с Божието водителство, то ние сме започнали да си чертаем свой си път и своя си съдба. Когато очакванията ни се разминат с действителността, чувстваме голямо разочарование и тегота. От друга страна те са израз на липса на доверие в Бога. Ние си представяме бъдещи събития и си чертаем собствени планове, без да се съобразяваме с Божиите планове за нас. Така ние си ставане господари на себе си и не получаваме най-доброто, което Бог може да ни даде.
Военачалникът Нееман имаше собствени очаквания. Да прочетем от 4 Книга на Царете 5:9-12:
9. И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща.
10. И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.
11. А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.
12. Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.
Каква беше истинската причина за разгневяването на Нееман? Това беше разочарование, следствие на несбъднати очаквания. Нееман очакваше, че Божият пророк ще излезе лично да го посрещне, ще предаде важност на посещението на Нееман и ще му засвидетелства почит, после ще призове името Господне и ще покаже специално внимание към нуждата на Нееман. Гордостта на Нееман беше засегната, защото нито видя служителя, нито получи посрещането, което очакваше. Той беше военачалникът на Сирийският цар и искаше да се отнасят с него като към човек с пост и влияние, а беше поставен пред дилема: да търси резултати от своята себеправедност или да се смири и приеме с вяра думите на пророка. Ако беше избрал първото, щеше да умре в болестта си.
За да получим най-доброто и за да избегнем разочарования и страдания е необходимо да обновим ума си и да се отпуснем с доверие пред Бога. Нашите очаквания ни пречат да получим най-доброто. Те обременяват ума ни, карат ни да страдане и да изпитваме неудовлетвореност и ни отдалечават от Бога. Бог ще ни даде от Своя мир, от Своята правда и радост, ще снабди нуждите ни, когато останем в тихо упование и надежда в Него.
„А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.“
Римляни 5:5
Кога ще спреш да бъдеш себеправеден?
Себеправдата се лекува със себепредаване. Когато чувства, мисли, емоции, воля се предадат на Бога, тогава Божията правда става реалност в нас. Докато фразите „аз искам“; „аз мога сам“; „аз знам как“ са в главите и устата ни, предаването ще е трудно. Когато можеш да кажеш: „Бог знае“; „Бог може“; „Да бъде волята Му, не моята“, тогава си започнал да побеждаваш себе си.
Според мен това е битка за цял живот. Исус се остави на Божията благодат. Той беше отведен в пустинята, за да бъде изпразнен от душевните си немощи и да излезе от там със силата на Духа.
„А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.“
Лука 4:14
Там, в пустинята бяха пречупени всички желания, искания, цялата воля. Когато сатана Му предложи да превърне камъните в хлябове, Исус отказа. Той прие да се довери на Писаното Божие слово и да остави грижата за Себе Си на Своя небесен Отец.
По-късно Господ Исус щеше да перифразира целия закон и да го обедини в две заповеди, първата от които гласи:
„и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“
Марк 12:30
Ако обикнеш Бога с цялото си сърце, Той ще е най-важният ти приоритет. Ако му отдадеш душата си – ще се вълнуваш от това как Той се чувства в дадена ситуация. Когато целият ти ум е насочен към Бога, ще взимаш решения, които са съобразени с Него. Накрая това ще се отрази и на действията ти и всичките ти дела ще Го прославят. Това е предаването. Това е Божията правда да те води, като се изобрази в теб.
Смисълът на човешкия живот е в това, да се усъвършенстваме по образ и подобие на Своя създател. Нека Бог да ни помага в усилията да Го обичаме и да Му се покоряваме с любов, Бог да ни благославя и пази.
Автор: Татяна Славова