Трите липси на църквата
През последните дни Святият Дух вложи в мен разбиране за
състоянието на църквата в България, което искам да споделя с вас,
посетителите на нашия сайт. Откровението, което получих, е свързано
с добре познатата ни глава от 1 Коринтяни – главата за любовта. Нека
да прочетем как започва тринадесета глава на това послание.
1. Ако говоря с човешки и ангелски
езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що
дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, и
зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй
щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако
предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме
ползува.
Много пъти съм чела тези стихове, но за първи път прозрях, че те говорят за мотивите, с които правим нещата. Може да сме много жертвоготовни, така че да предадем и себе си дори на смърт, но това няма да ни се счете за правда, ако не го направим от любов. Може да раздадем целия си имот за сиромасите и да направим куп добри неща,и това няма да ни препоръча пред Бога ако го правим от легализъм, а не от любов. Дори и бесове да изгонваме или да служим в различни дарби по впечатляващ начин,ще впечатлим хората, но няма да има ползва. Тези стихове ни казват, че каквото и да правим добро, единствено правилно е ако го правим от любов. Затова нека преди да предприемем нещо да потърсим в сърцето си мотивите за собственото си поведение и да си отговорим ясно на въпроса „Защо го правя?”
Като имаме предвид това, което току-що споделих с вас, нека ви кажа за трите неща, които липсват на църквата. И трите са свързани с липсата на любов в християните. Те са празноти на първо място в личното ни разбиране за любовта и на второ място са липси и в църковното тяло. Тяхната недостатъчност ни прави по-слаби и по-уязвими дори и като църква.
Първата липса е липсата на любов към Божието слово. Повечето от нас четат Божието слово по задължение, защото така трябва. Те не обичат да го правят, но се борят със своето нежелание. Има и такива, които даже не четат Словото,а разчитат на неделната проповед. Какъв беше ключът за успеха на Исус Навиев? Нека да си припомним какво му заръча Бог /Исус Навиев 1:8/.
Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да
размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно,
според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще
напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {Или,
постъпваш благоразумно.}.
Любовта към Божието слово ще ни помогне да Го приемем в сърцето си и да Го разбираме с духа си. Това ще ни предпази от заблудителни учения и лъжи, които напоследък не са рядкост.
На второ място е липсата на любов към братята и сестрите по вяра. Към по-бедните сме състрадателни и милостиви. Говорим често за нуждите им и организираме различни благотворителни кампании. Ако го правим, за да измием съвестта си, по-добре да не го правим. Ако е от истинска загриженост към нямащите, това е добро дело.
Библията не ни казва обаче, че трябва да обичаме само бедните. Какво да кажем за нашето отношение към по-заможните братя и сестри, към тези, които смятаме за преуспели. Към тях нашето отношение предимно е съблазън и завист. Питаме Бог, понякога, защо един има, а друг- не. Чувстваме се изоставени и неразбрани и вместо да благославяме, устата ни изричат недоволства, а сърцето ни е наскърбено. Завиждаме на богатите и ги коментираме. Даже когато се молим за тях, пак си казваме:”Дай на тях, за да дадат и на нас”. Тази молитва е егоистична. Тя не е мотивирана от любов към брата или сестрата, а от желания, да бъдат снабдени нашите нужди.
Обичам да чета 13 глава стихове от 4 до 7 включително.
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда;
любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи
сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява,
всичко търпи.
Правя си своеобразен тест, за себе си, който препоръчвам и на вас. Минете през тези стихове и се спрете на всяка отделна фраза. Задавайте си въпроса: „Аз така ли се държа?” Да ви дам пример. Когато усетя, че нещо не е наред в отношението ми към даден човек се питам: „Аз дълго ли търпя? Милостива ли съм? Завиждам ли ? Да не би да се възгордявам?” И т.н., докато премина през всичките тези стихове. Винаги откривам нещо, което не е наред в моето поведение или отношение. Това ми дава възможност да поправя нещата.
Ако ние се вглеждаме внимателно в себе си и се променяме, съобразно Божието слово, ние ще бъдем по-близо до Бога и църквата ще бъде единна и здрава.
И накрая третата липса в църквата е липсата на любов към Бога. Ако обичаме Бога, ние ще запазим отношение на благодарност и тихо упование в Него. Независимо през какво ни се налага да преминем, надежда няма да ни липсва. Дори и голямо зло да ни се случи, пак не бихме си позволили да обвиним Бога, а бихме запазили почитта си и уважението си към Него. Ние не можем да знаем защо ни се случва всичко, през което минаваме, но ако обичаме, ще се доверяваме и ще продължаваме да спазваме Божиите заповеди и да търсим Неговата воля.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах,
като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм
детинското.
Детето иска, детето плаче и казва „дай”. Детето обича да се задоволяват нуждите му. Възрастният човек може да търпи и да чака. Смирението и търпението са мярка за любовта ни към Бога. Неговата воля и Неговите желания трябва да станат наши приоритети не от задължение или за да се покажем добри и достойни в Неговите очи, а от това, че Го обичаме и Му вярваме.
Сега нека се помолим за църквата в България.
„Боже, в името на Исус Христос те молим да
положиш в сърцата ни любов към Твоето слово, да Го четем и да се
наслаждаваме в Него. Дай ни любов не само към бедните и
нуждаещите се, а й към богатите и успешни наши братя и сестри.
Помогни ни да те почитаме с всичко в нас, да спазваме Твоите
заповеди и да обичаме твоите повеления. Благослови църквата Си с
всичко, което имаш за нея. Амин”
Автор: Татяна Славова