Историята на три жени от родословието на Исус Христос
1. Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.
2. Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му,
3.Юда роди Фареса и Зара от Тамар, Фарес роди Есрона, Есрон роди Арама,
4. Арам роди Аминадава, Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,
5. Салмон роди Вооза от Рахав, Вооз роди Овида от Рут, Овид роди Есея,
6. а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена,
...
16. а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос {Помазаник, или, Месия.}. (Протестански превод, 1940)
Матей 1:1-6, 16
Често ние пропускаме да четем онези места в Библията, където са изброени имена на хора. Самото изброяване ни се вижда скучно. Понякога си казваме, защо има смисъл да го правим, с това нека се занимават теолозите и историците. Мислейки така, и като прескачаме местата със списъци, ние можем да пропуснем благословение.
Когато четях списъка с имената на праотците на Йосиф, мъжът на Мария, в мен се оформи едно прозрение, което ми помогна да преодолея лоши моменти от живота си. Струва ми се, че откровението, което ми беше дадено, би могло да помогне на много жени, които не се чувстват достойни и почетени от определени хора в живота си. От друга страна се замислих, че това тълкуване на част от горепосочения текст ще предизвика мъжете към размисъл, когато решат да изкажат мнението си по адрес на сестрите в Господа.
Четейки за живота на Павел, осъзнах, че той с нищо не беше заслужил да бъде такъв велик апостол на Бога /I Тимотей 1:12-16/. Същото се оказа валидно и за част от жените, чиито имена срещаме в родословното дърво на Исус. Те не бяха достойни жени, според тогавашната представа на обществото, но Бог избра точно тях, за да бъдат споменати в родословния списък. Естествено, има и още жени, за които четем в Библията, които са ни дадени за пример, като Сара /Евреи 11:11/, Анна /Лука 2:37/, Елисавета /Лука 1:5-6/ и много други. Те бяха добродетелни и напълно покриваха нормите на благочестиво поведение, според разбирането на своите съвременници. Но не можем да кажем същото за трите жени, за които искам да ви разкажа.
Първата, за която четем в стих 3 на първа глава от евангелието на Матей е Тамар. Тя е спомената в Битие 38:6 като снаха на Юда и жена на неговия първороден син Ир. Но той беше лош пред Господа и Бог го уби. Той нямаше потомство и според тогавашните традиции, Тамар трябваше да бъде дадена за жена на втория син Онан. Само че Онан знаеше, че ако Тамар зачене от него, децата щяха да се считат за потомци на брат му /Битие 38:8-9/. И Онан се възпротиви на порядките, за което беше и убит от Самия Бог /а обичаме да казваме, че Бог е против традициите?!/.
Моралните закони на древното общество бяха жестоки. Тази жена беше влязла в един род и трябваше да остане в него. Тя трябваше да роди и отгледа потомство от този род, и когато почина съпругът й, беше прехвърлена на по-малкия му брат, а когато и той умря беше изпратена у дома, за да живее като вдовица и да чака да порасне най-малкият син, за да заживее с него. Изглежда доста несправедливо да те прехвърлят от ръка на ръка в едно семейство?! Все пак Тамар се подчини...
Измина доста време и синът на Юда порасна, но Тамар продължаваше да живее като вдовица в бащиния си дом. До тук изглежда, че тя в нищо не съгреши, а прие съдбата си. Само че Юда „забрави” да я даде за жена на сина си Шела. Пред Тамар имаше няколко възможности : да продължи да живее сама, отхвърлена и забравена; да се събере с друг мъж, но това щеше да се счете за блудство и щеше да бъде убита с камъни или изгорена; или да получи това, което според тогавашните нрави й принадлежеше – правото да има деца, които да са потомци на рода на мъжа й.
Днес някои семейства не искат деца. Те градят кариера или се радват на живота си. Но в древността този избор не е стоял на дневен ред. Бездетните жени са били обект на присмех и подигравки. Спомнете си, например, какво претърпя Сара от своята слугиня /Битие 16:4-5/. Тамар знаеше присъдата на обществото и не искаше презрението на хората да бъде към нея.
Библията ни казва, че на нея й докладваха какво се случва в дома на свекъра й. Тя не беше се отказала от благословението, което Бог имаше за нея. Спомняте ли си Яков, как се пребори за първородството? Той излъга баща си, но Бог го благослови /Битие 27/. Тамар явно искаше благословението на всяка цена, така както и Яков го пожела, и Бог зачете това желание. Тя се облече като блудница, излезе на пътя, по който мина свекъра й и лежа с него /Битие 38:18-19/. От една страна това беше грозна и непочтена постъпка, но от друга – само това беше начинът да получи това, което й дължеше родът на мъжа й. Тамар извърши акт на блудодеяние, но не само, че не беше убита, тя беше записана в книгата на Матей. Копнежът й да получи благословението на Бог беше уважен.
Колко жени са били отхвърлени и презрени?! И колко жени продължават да носят травмите от миналото?! Колко страдат поради не дотам почтени свои постъпки?! Имам нещо хубаво за вас – Тамар извърши нещо лошо, но Бог й прости греха. Хората трудно ще ви простят, но Бог Го прави и благославя. Бог не е човек, за да държи сметка за зло. Каквото й да е миналото ви, жени, вярвайте, че има надежда за прошка и тя е в сърцето на Исус Христос.
Какво да кажем за Раав. Тя беше езичница, ханаанка. Живееше в Ерихон и беше проститутка /Исус Навин 2:1; 6:17; 6:25/. В цитираните стихове ясно е наречена блудница. В Притча 29:3 блудница се обяснява като развратна жена. Въпреки лошата си репутация, Раав придоби страх от Господа, когато чу разказите на хората за Божиите чудеса /Исус Навин 2:9-13/. Това я подтикна да търси Божието благоволение. За разлика от нея останалите жители на Ерихон избраха да се противопоставят на израилтяните. Но Раав наклони сърцето си към Йеова. Откъде го знам ли?
Първо – тя повярва на това, което разказваха хората за великото извеждане на евреите от Египет. Второ – тя прие, че Бог е Великият Бог на небето и земята, т.е. най-могъщият, за когото няма невъзможни неща. И трето – тя поиска да опази себе си и живота на своите близки /Исус Навин 2:9-13/. Имаме вяра, която изпълни сърцето на Раав, имаме откровение за Божието величие, имаме и любов и себеотдаденост на семейството. Иска ми се да мисля, че Бог зачете всичко това. Апостол Яков /Яков 2:25/ казва, че това беше вяра на дела, и тази вяра спаси цялото семейство на Раав. Тя не живееше почтено в своето общество, тя не беше жена за пример, но тя смири себе си пред Господа на Силите /Евреи 11:31/ и Бог допусна тя да влезе в родословието на Христос. Ако се огледаме в църквите, в които ходим, можем ли да кажем, че отношението на хората към жени с подобно минало е отношение на приемане и разбиране или е заменено от неприязън и осъждане?!
Новият Завет е завет на мир, милост и любов. В Старият Завет четем за войни и убийства, които Бог беше допуснал. Животът на Раав доказва, че Бог е един и същ вчера и днес. Греховете, които беше извършила като разпусната и развратна жена не я лишиха от Божието благоволение. Милостта Му е била безгранична и тогава, и сега. Той прощава и днес.
Мили хора, ако има между вас жени или момичета, които имат черни страници от своето минало, направете като нашият Бог. Не им припомняйте какви са били, забравете миналото им. По - добре ги похвалете за това, че са повярвали и са получили Божието приемане. Похвалете ги заради вярата. Подкрепете ги да си намерят мястото в църквата. Раав намери своето място. Тя заживя между израилевите племена /Исус Навин 6:25/ заедно със своето семейство и стана жена на един от Юдовите князе – Салмон. И точно от нея се роди Вооз.
Третата жена, спомената в родословието на Исус също беше замесена в блудство. За разлика от първите две тя не направи по свой избор делото на блудодеяние. Дори не се споменава да е обвинявана за това, че лежа с друг мъж, а не със своя. Става въпрос за Уриевата жена Витсавее /II Царе 11:2-5/. Давид я хареса и лежа с нея, въпреки, че знаеше ,че е семейна. Цар Давид дори познаваше мъжът й, но това не го спря. По-късно сам той изпрати съпругът й на сигурна смърт.
Витсавее беше в неизгодна позиция. Тя не можеше да се противопостави на желанието на царя. Той би могъл да я застави да извърши това, дори и тя да не го иска. Властта беше в неговите ръце. Не четем Уриевата жена да се е противила на волята на Давид. Но със сигурност тя е познавала закона!
„Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.”
(Второзаконие 22:22 /Протестански превеод, 1940/ )
Бог, обаче, не позволи да бъдат убити. Давид се покая и Бог му прости. По- късно Витсавее доби син от Давид, който стана най-богатия и най-мъдрия цар на Израел – цар Соломон.
Случайно ли са попаднали имената на тези три жени в родословието на Исус Христос?! Вероятно не. В Библията е записано Божието слово и ние не трябва да го променяме. Освен това не можем да отхвърляме това, което не ни харесва и да поучаваме само върху това, което ни е необходимо или намираме за приемливо, според нашите разбирания.. Добре е да обръщаме внимание и на стиховете, които не са ни много приятни. Един проповедник обичаше да казва :„Библията е това, което е!“
Така е. Не можем да се правим, че някои пасажи от нея липсват, като този с родословието на Исус. Напоследък чувам много служители да злословят братя или сестри в Господа. Често ставам свидетел на осъждането на Божии служители към разведени жени или към момичета, които са имали несполучливи връзки с противоположния пол. На развода се гледа, едва ли не, като на най-голямото зло, което е толкова непростимо, че жена, която е в това положение вече не може да служи, тя е вече второ качество. Блудодеянието се заклеймява и жена, набедена или преживяла подобни неща, носи презрението и неодобрението на вярващи хора едва ли не завинаги.
Пак ще кажа – добре, че Бог не е човек. Неговата милост е много по-голяма от нашата. Нека не приписваме на хората смъртни грехове, когато сам Бог ни дава пример за милост и простителност. Нека да оставим Бог да съди, а ние повече да обичаме и прощаваме. Едва ли днес ще се намери човек да застане открито зад жени с такива грехове, като на Тамар, Раав и Витсавее. Едва ли ще им бъде отделено такова внимание, както го направи Бог. Не вярвам Бог да е допуснал да Бъдат споменати в родословния списък на Христос, защото ги осъжда. Святият Дух написа имената им заедно с тези на Авраам, Исак, Вооз, Зоровавел и други, защото ги прие и им прости. Бог обича и ни дава още един пример за Своята любов.
Ако се вгледаме внимателно и в биографията на повечето от мъжете, които са изброени в родословното дърво на Исус, ще открием, че в живота на повечето от тях съвсем не всичко е добър пример за подражание. Все пак Бог ги определи да извършат волята Му.
„ Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.”
(Исая 55:7-9 /Протестански превод, 1940/)
Бог на мира да бъде страж на сърцата ви. Амин.
автор: Татяна Славова