Получаване чрез вяра
Слушали сме много свидетелства за чудеса, получени чрез вяра. И някои от нас, вероятно са били смутени, че Бог продължава да върши велики дела, но не и когато те се молят. Другите разказват за чудесата на Бога, а някои от нас си задават въпросите: защо не се случват чудеса, когато аз се моля?; какво не ми достига, за да получа своето чудо?; защо Бог не отговаря на моите молитви? и други подобни.
Има няколко причини, които възпрепятстват получаването чрез вяра. Ще разгледаме 3 от тях като необходими условия, които ще благоприятстват отключването отговорите на нашите молитви.
1 условие: Да не се усъмним в сърцето си
Съмнението е враг на вярата. Съмнението е вид колебание, което не взима, а просто пита дали може да получи неща. Естествено, този който ги държи, няма доброволно да ги пусне.
Вярата грабва това, което ѝ принадлежи. Вярата знае какво има и то си е нейно, тя си го прибира.
23. Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Марк 11:23-25
Сам Господ постави това като първо по важност условие. Бог обърна внимание, че за да получи човек, трябва да има такова ниво на увереност, че още докато изговаря думи на молитва, сърцето му се изпълва с радост, че притежава това, за което се моли.
Вярата прави да видиш какво имаш, като че ли вече е реалност. Виждаш го с духовните си очи и знаеш, че то съществува и ти е дадено. Това означава, че това, което виждат очите на лицето ни няма значение. Ние влизаме в реалността на изговореното, и с духовните си сетива преживяваме ситуации и картини, които са по-действителни от физическата реалност, която ни заобикаля. Това усещане трябва да бъде задържано за постоянно, дори и след приключване на молитвата.
Ако има неувереност и плахост, тази убеденост, че си получил се стопява. Не винаги се разпознава подобно състояние на неувереност. Обикновено се напъваме да си повтаряме и да се убеждаваме, че имаме, че сме получили, но все по-често започваме да чуваме от устата си глагола имам в бъдеще време. Повтаряме си, че ще имаме, но самото говорене в бъдеще време е отлагане за неопределено, неясно време. Изводът е, че без да се замисляш живееш с това, което си получил по време на молитва, или губиш вярата си.
След като започнеш да си говориш с глагола „ще“, „ще имам“, „ще дойде“ идва по-следващ етап, в който ти си казваш, че имаш вяра за нещата, за които си се молил, но разбираш, че в сърцето ти навлиза безпокойство. Започваш да си задаваш въпроси като кога ще се случи, не е ли време вече, какво става. Така че, когато започнеш да говориш с ЩЕ (ще имам, ще получа...), непременно после идва и съмнението.
Съмнението идва от слушане, както и вярата идва от слушане. Има много гласове в този свят. Вярата идва от слушане на Божия глас, а съмнението може да дойде от всички останали гласове, които звучат извън или вътре в нас. Спомнете си как дойде съмнението при Ева.
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Битие 3:1
Ева чу глас отвън, който не беше Божия глас и тя прие чутото. Започна да се замисля, да разсъждава и накрая извърши глупост.
Това е, което става в ума. Идва въпросът: истина ли казва Бог, че имам това, което искам? Това, което ще ни помогне, е да скътаме в сърцето си убеждението, което имаме относно Божията воля и получаването, което ни е дадено. И да го пазим като скъпоценност. Така направи Мария. Тя чу думите на ангела и ги скри в сърцето си, като гласно заяви и своето покорство.
37. Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38. И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
Лука 1
2 условие. Да искаме в името на Исус
Особено важно е да се вярва, че Исус иска да ни даде попросеното. В Него е нашата пълнота от всичко, което ни е потребно за живота. Божествеността на Христос е и в това, че всичко идва от Него и всичко е възможно чрез Него.
3. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4. чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
2 Петър 1
Да се иска в Исусовото име не означава само да изговориш фразата „В името на Исус заповядвам...“ или „В името на Исус отвързвам...“, а означава и живот по Божията воля. Не може да водиш плътски живот и да очакваш, че ще получаваш награди от Господа. Ако това е така, то тогава и невярващите ще казват „в името на Исус заповядвам това или онова“ и ще получават всичко, което са поискали. Виждаме, че по този начин не се случват нещата. Дори и Библията ни предупреждава, че така не може.
13. А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
15. Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16. И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
Деяния 19
Целта на искането е да се прослави Бог Отец чрез Сина Си. Ако резултатът от молитвата не води до това, а славата отива при човека, Бог най-вероятно няма да отговори. Хората, които не живеят по дух и в истината на Христови последователи, няма да получат. Само тези, които са предали сърцата си на Бога, те ще стават съучастници в изобилието на Христовата благодат. Те са Божии синове и за тях Отец отваря небесните отвори и излива отговорени молитви.
И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.
Йоан 14:13-14
Бог не прави това, защото е егоист. Но понеже е свят Бог, няма да раздели славата Си с несвяти човеци. Той ще покаже част от славата Си на тези, които нарича Свои синове и дъщери ( Йоан 4:23, 24), а другите ще се опита да привлече на покаяние.
3 условие. Духът да бъде над ума и желанията
Човек е центрично същество. Като такова, човек поставя своите желания и мисли над Божиите. Някои го правят, защото не искат да се покорят на Бога. Други го правят, без да се осъзнават. И се стига до там, че молитвите в някои случаи дори ще са в пълно противоречие с Божиите намерения. Например, ние се молим за изцерение на всяка цена, но Бог допуска понякога страданието, за да доближи човека до Себе Си, а ние с нашите молитви можем да Му попречим.
Истинската библейска вяра ще стои в границите на Божието слово и ще
търси изцерение, снабдяване, но ще приема и лично от Бога. Има една
разделителна линия между вяра и неоснователно искане.
Неоснователното искане е плод на егоистично убеждение, в което
винаги ще присъства елемент на човешка надменност. Уж по библейски,
с духовен език и цитати от Библията се искат неща, а се забравя, че
вярата е зависимост от Бога, пълна зависимост.
12. Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13. Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
1 Коринтяни 10
Ние гледаме с очите си и мислим с умовете си, но вярата, тя е от сърцето. Духът на Бога живее в сърцевината на човешкото естество. Там ако няма вяра, няма да има и отговори. Ако човек иска, защото така е прочел, знае, мисли, че е правилно, това не е сърдечна вяра. Това е разумна вяра, вяра, която идва от ума. Ако човек иска, защото чувства, че е правилно, това е чувствена вяра. Тя е резултат от емоции и чувства. (Видовете вяра съм описала в книгата си “Неказаното за вярата“).
Истинската вяра се управлява от духа на Бога. Бог полага вяра в сърцата и Бог развива тази вяра. Ние, сами по себе си и това не можем.
21. И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!
23. А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24. Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!
Марк 9
Този баща получи, защото се помоли Бог да усили вярата му. И ние се нуждаем от това, Бог да усили нашата вяра и да не ходим с виждане, а по дух.
Да обобщим тези условия. Ако човек иска да отключи чудесата в своя живот, то той трябва първо да вярва дотолкова, че в момента, в който отвори устата си, да говори така, все едно вече е получил. Но това не трябва да става с мислене и напъване. Второто условие е да иска това, което ще донесе слава на Бога. Това означава, че предварително трябва да е наясно с Божията воля за конкретната ситуация. И трето, да не вярва на очите и ушите си, а на духа, който Му е дал Бог. Духът знае всяка истина и чрез Духа имаме сила за всичко.
Нека Бог да ни даде от Своя мир и търпение, за да се научим на тези принципи.
Автор: Татяна Славова