Трън в плътта
1. Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
2. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.
3. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
4. който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
5. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.
6. (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).
7. А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
2 Коринтяни 12:1-7
Има различни интерпретации на тези думи на апостол Павел. Някои са верни, някои - може би не. Аз ще се огранича до конкретните стихове и до откровението, което получих от Бога. Поводът беше лично преживяване, при което аз изпитах желание за одобрение по повод неща, които съм направила. Толкова много ми се искаше да бъда оценена и да чуя похвални слова, че започнах да се моля за това да се случи – да се намерят хора, които да оценят труда ми и да кажат нещо хубаво. За мое съжаление това не стана, но вместо това Святият Дух ми даде откровение за тръна в плътта на Павел, което имаше пряка връзка с моя вътрешен проблем.
Павел беше човека с многото откровения. Предполага се, че той беше занесен до третото небе, беше му дадена възможност да надникне в рая и чу неизразими думи от ангелски същества. На Павел му се дадоха твърде много откровения и му бяха открити твърде много духовни тайни, толкова изобилно беше благословен с духовни откровения, че той в един момент поиска да се похвали.
От друга страна той разбираше, че освен многото духовни прозрения имаше и дарба, която с нищо не отстъпваше на другите апостоли, своите съвременници. Той познаваше изключително добре Божието слово и беше много начетен за времето си човек. Вижте какво казва за себе си в следващите стихове.
11. Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.
12. Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.
13. Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!
2 Коринтяни 12:11-13
Днес ние признаваме Павел за превъзходен апостол, но явно, когато той е основавал църквите в езическите градове, хората не са го считали за много достоен. Павел е преценявал своите дарби и качества, знаел е своята стойност пред Бога, но не му е било позволено да се наслаждава в това да бъде оценен за многото духовни разбирания и мъдрост, които Бог му е дал, нито за апостолското си служение. Един вид той е срещал съпротива навсякъде, а не похвали и одобрение, както му се е искало, както му се иска на всеки човек. Той е трябвало да остане в гонения, скърби, мъчения, глад, вместо да се наслаждава на благоволението на Бога и на хората.
И тук стигаме до въпроса, възможно ли е това да е играло роля на трън в плътта на Павел? Преди да отговорим ще обърнем внимание на още един аспект на проблема на Павел. От една страна той е искал да заеме своето достойно място между апостолите, а от друга, вярвам, че е имал на какво да научи много от тях. Нека си помислим за миг, че той не е бил кой да е преди да срещне Исус, нашия Господ. Павел, още в младостта си, става известен религиозен водач от фарисейската секта (Д.А.26:5). Ревностен за Бога на своите отци, той сам признава, че е одобрявал избиването на Христовите последователи и е участвал в разоряването на църквата Христова (Фил. 3:5; Д.А.22:19-20). Когато Павел е правел всичко това, той е бил на почит и уважение сред своите съграждани и ми се иска да вярвам, че хората около него са го хвалили. Така фарисеят Савел е усещал почитта и уважението на част от обществото, сред което се е движил.
И когато става обрат в неговите убеждения, Савел става никой за хората. Стига се до там, че тези, на които говори за Христос не го приемат подобаващо и той често е отхвърлен и в страдания. Тези пък, които са били преди негови приятели сега го презират и считат за нищожество, защото е отстъпил от постановленията на тяхната секта. И от трета страна апостолите не могат да му се доверят поради неговото минало и явно са се държали малко настрана от общуването си с него.
26. И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27. Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
Д.А. 9:26,27
Да обобщим. Имаме желанието на Павел да бъде похвален за усилията, които полага, имаме и неприемане и неодобрение от една страна заради миналото му, от друга, заради неверието на езичниците и законничеството на юдеите.
За мен това е тръна в плътта на Павел. Да знаеш, че си прав, че говориш единствено правилното учение и водиш хората по пътя им с Христос, а всеки да си мисли за тебе кой си бил в миналото си и всички да те смятат за грешник. Дори и да си се променил, миналото да продължава да те преследва и да не ти дава възможност да се настаниш удобно в новата си позиция – това е повече от физически трън.
Четем, че юдеите се бяха съюзили против Павел и поради тази причина той претърпява много страдания, а апостолите се съмнявали в неговата почтеност, тъй като преди да срещне Христос, Савел е участвал в разоряването на църквата. И точно в това е мъдростта на Бога, макар че за Павел това изглежда като трън в плътта.
Защо казвам, че е мъдрост от Бога и че това е Божията съвършена воля за съдбата на апостол Павел? Защото по този начин Павел успява да остане в смирение и да позволи на Божията благодат да работи чрез него. Ако миналото не стоеше на прага на живота на Павел, възможно е този голям Божий служител да приеме славата от човеци и да се възгордее. И тогава нямаше да се изпълни Божията воля за целия езически свят. Затова по-добре е било Павел да се освободи от спомените си и от мисълта за това кой е бил, отколкото да се върне в гордостта и законничеството, на което е бил научен.
8. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;
9. и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.
10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.
2 Коринтяни 12:8-10
Павел е осъзнал всичко това. Той е разбрал, че Божията спасителна благодат е предназначена до го пази от самия него, от желанията на собствената му душа. Вярвам, че това е било единствено правилния начин, реализиран от Бога, с цел да предпази Павел от възгордяване. Ако това не беше се случило, благовестието Христово нямаше да достигне в сърцето на Римската империя и Библията щеше да бъде лишена от половината книги на Новия завет.
Благодаря на Бога, че ми даде това откровение. Много въпроси, които задавах получиха своя отговор и сега разбирам смисъла на следния стих:
Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
2 Коринтяни 7:10
Може би имаш въпроси и се питаш: защо не те приемат?; защо всички са като че ли против теб?; защо не ти казват дори едно благодаря, когато виждат ползите от нещата, на които си ги научил? Защо все усещаш миналото да те преследва? и още много други подобни мисли. Не се притеснявай. Бог знае какво прави. Той може да допусне да страда душата ти, но не забравяй, че при Павел пострада и тялото. Дори и подобно страдание да преживяваш като на Павел, довери се. Може би си струва да си търпелив, защото най-голямото зло е да се възгордееш. Тогава всичко, което Бог е възнамерил да направи чрез теб, отива в пустошта.
И ако хората не те приемат заради миналото ти, спомни си за тръна в плътта на Павел. Той се примири с гоненията, затвора, тоягите, камъните и извървя пътя докрай с достойнство. Ако това не ти е достатъчно и ти все още си мислиш, че си онеправдан и с теб се постъпва несправедливо, то знай, че хората винаги ще помнят какъв си бил. Те дори и за Нашия Господ казаха:
54. И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?
55. Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?
Матей 13:54-55
Хората няма да забравят миналото ти, кой си бил. Те едва ли ще се интересуват от промяната в теб и няма да ти захвалят каквото и добро да направиш. Те ще замълчат само ако си нищожество, никой. Но Бог не е като човеците. Бог прощава и ако Му се довериш ще преобърне всяко зло за добро в твоя живот така, както го направи с Павел.
Бог да ви благослови.
Автор: Татяна Славова