Усърдие във вярата

„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.”

(Евреи 11:6)

Бог отвори нов път за спасение на човечеството, който не се изразява в спазване на закони и разни разпоредби, а има своя духовна измеримост наречена вяра или вярване. И понеже делата на хората, сами по себе си, колкото и да са добри не ги завеждат до Бога, то новият път е път на милост и незаслужено добро. Затова е и наречен път на благодат, за който е нужно само вяра (Ефесяни 2:8-9).

Веднъж завинаги беше принесена жертва за спасението на всички човешки души – Божия Син и само чрез вяра, в делото извършено от Исус Христос, можем да бъдем отново наречени Божии синове и дъщери и възстановени в духовни места пред Бог Отец. За тази вяра обаче ние трябва да се грижим, трябва да полагаме усърдие и да я развиваме, за да нараства, а не да угасне.

Това поучение има за цел да даде насоки за това как да се усъвършенстваме във вяра.

Книгата Евреи 6:3 ни казва, че който е познал Исус Христос е просветен, неговият ум вече не е в тъмнина. Такъв човек е вкусил от небесния дар на общение с Божия Дух и е станал съпричастен в делата Господни. Просветеният ум може да чуе Божието слово, да го приеме като такова и да проумее резултатите, които настъпват след това. Да разбираме Божиите пътища и намерение е било малко в Божиите очи. Евреи 6:5 пояснява, че винаги, при всякакви обстоятелства Божията сила действа над всяко зло и го преобръща в добро за този, който вярва. Така че, който е познал Исус Христос е познал величието на Бога и дълбочината на Неговата любов.

Много хора се спъват по пътя на своя християнски живот и макар да са преживяли Господните чудеса отпадат от вярата. Често тези хора изпадат в съмнение,неувереност и тласкани от своите желания започват да искат неща по своята си воля, без да се съобразяват с водителството на Святия Дух. Често съмненията и неверието прави хората да бъдат оплакващи се, недоволни, мърморещи, изолиращи се от християнската общност. Те не приемат вече поука, наставление, увещание и поправление, а се връщат в мястото, от където са тръгнали – човешките поучения, правила и норми или в „центъра” на своето его. Това е отхвърляне на Христовата жертва, а Библията нарича това дело с по-страшна дума – опозоряване на Христос. В следствие човешката личност се раздвоява, защото и се отнема най-големия дар – Святия Дух. От обновена и възстановена, личността става объркана и депресирана. Такава личност е загубила своето новорождение и се е върнала в света. Следващите стихове 7 и 8 от Евреи 6 гл., категорично определят такива хора като земя, която дава лоши плодове. Както сетнината на такава земя е близо до прокълнаване, така е и с човек, познал , приел и после отхвърлил Исус Христос. Такъв човек вече не дава плодове, достойни за слава, а съгрешава поради собствената си воля и краят му е съд и огнен гняв.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците. Ако някой, който е престъпил закона на Моисей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

(Евреи 10 26-29 гл.)

Това ли искаме да наследим? Това ли трябва да е нашето вечно наследство?

Ако не ни харесва този финал на нашите избори, то трябва да покажем пълна увереност и да издържим в надеждата докрай (Евреи 6: 11-12). Неслучайно започнахме поучението със стиха от Евреи 6:6. Трябва да знаем, че без вяра и всеотдайност няма да бъдем приети от Бога. Дори и нищо да не виждат очите ни и обстоятелствата около нас да не се променят, пак трябва да вярваме. Всяко слово, което Бог ни дава, трябва с усърдие да пазим. Всяко нещо, което Бог поиска от нас, трябва да изпълним драговолно, с радост, като оставим всички грижи и се доверим, че Бог знае по-добре от нас, кое е добро за нас. През каквито и препятствия да минаваме, трябва да напънем своята воля в подчинение на Христовия дух и да удържим докрай, до сетния си дъх любовта си към Бога и надеждата си в Неговата добронамереност, вярност, любов. Всяка ленивост да бъде отмахната от нас и да не пропускаме да наблюдаваме своите мисли, чувства и действията , които вършим. Да изследваме своите мотиви и ако установим, че вървим против Божието слово, своевременно да се покаем и завърнем в пълнотата на вярата дадена ни от Христос.

Така направиха мъжете и жените на вяра , за които се говори в Евреи 11. Повечето от тях не видяха Божиите обещания във физическия свят но останаха докрай посветени и надяващи се, и за тях се казва, че влязоха в Божията почивка. Те наследиха един по-добър живот във вечността, а споменът за тяхната вяра е тяхната слава тук на земята. Авраам, Мойсей, Ной и много други ден след ден се грижиха с усърдие да поддържат своята вяра в Божието слово. Те оставиха пример за дела, произтичащи от тази вяра. В Новия Завет апостол Яков казва за това „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?”. Тези хора бяха разбрали това още преди Христос да се роди в плът и Бог ги счете за праведници.

Как се грижиш ти за своята вяра? Готов ли си да я пазиш с усърдие и да се надяваш докрай ?

Автор: Татяна Славова