Вяра или разум, а защо не и двете?
Няма да говорим за разумна вяра. Такова понятие не съществува. Утвърдено е схващането, че вярваш и правиш всичко, което произтича от вярата ти или следваш разума си и действаш според своите си разбирания. Оказва се, обаче, че има и среден път, в който вярата и разумът се преплитат и полагат основите на мъдростта. А мъдростта, със сигурност, е от Бога.
Ще се опитаме да обясним какъв е балансът между това да следваш Бога с духа си и в същото време да държиш буден разума си. Да погледнем отново притчата за десетте девици, която Господ Исус разказа на своите ученици в Мт. 25:1-12:
1. Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
3. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
6. А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
7. Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
8. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.
12. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
В тази притча четем за две категории вярващи хора: разумни и неразумни. Едните наследиха Божиите обещания, а другите ги пропуснаха, защото не задействаха своя ум и се оставиха на своята спонтанна вяра, подценявайки разума си.
Ако трябва да ходим само по дух, защо е трябвало на Бог да ни дава разум? Защо не ни е оставил възможността да ходим чрез вяра като единствено възможната?
Бог ни е дал вярата, за да се движим напред, а разумът - за да предвиждаме нещата, които ще се случат. Разумните девици предвидиха закъснението на Младоженеца. Вероятно бяха чели по-задълбочено Писанията, където се казва, че Бог достатъчно търпи, за да могат колкото се може повече хора да дойдат до спасително покаяние. Или пък вече бяха чули думите на Господ Исус от Мт. 24:36,37, в които се описва, че само Един Отец знае деня и часа на Неговото завръщане. А може и да са преценили на основание на житейския си опит, че непредвидени неща може да се случат във всяко едно пътуване. Каквато и да е причината, те успяха да се подготвят по-добре, защото мислеха и действаха съобразно вярата си.
Добре е да преценяваме кое идва от собствените ни мисли и кое е слово от Духа на Бога. Ще има случаи, когато ще постъпваме според вярата си, но ще има и моменти, в които добрата и трезва преценка ще ни показва по кой път да поемем.
Сам Господ Исус Христос оставя такъв пример на нас, Неговите последователи. Четем, че Господ познаваше сърцата и предвиждаше постъпките на хората. Четем, че пророкуваше за събития, които предричаше, че ще станат. Дори чрез разказа на цитираната по-горе притча, Той онагледи това, което ще се случи при Неговото пришествие. Вероятно много хора ще останат пред вратата, пропускайки своето спасение. Това, което е в пряка връзка с темата ни, е за мястото на разума в действията и постъпките на Исус. Той предвиждаше и разсъждаваше, а после учеше хората на знание. Затова и Го наричаха „Учителю“.
Освен, че ни дава възможност да преценяваме думи, факти и събития, разумът ни подпомага, за да направим по-добрият избор. Само половината от чакащите девици влязоха на сватбата. Точно те имаха реална преценка за ситуацията и направиха правилния избор. Те предварително бяха обмислили възможните ситуации и бяха се запасили, в случай, че събитието се забавеше. Разумните девици бяха предупредени за идването на Младоженеца и настроиха ума и сърцето си в синхрон, за да вземат правилното решение. Те не се довериха на случайността, а обмислиха детайлите по събитието, като оставиха вярата да ги води и не изключиха ума си. Така с малко предвидливост, те направиха по-добрия избор.
По принцип, погрешните ни избори ни оставят далеко от Божиите намерения. Правилните избори изискват повече задълбоченост, смирение и търпение, като в същото време се внимава да не се изпусне благовремието. Неразумните девици тръгнаха за срещата без много да му мислят. Те взеха повърхностно и непълно решение, като не включиха ума си. Те не прибавиха на вярата си разсъдливост и пренебрегнаха важността на случващото се. Решиха да отреагират на непредвидената ситуация чак когато събитието беше в разгара си. По този начин те показаха недостатъчната отговорност към собствената си съдба.
На трето място – по-добрият избор в християнския ни живот винаги е свързан с готовност за устояване и дълготърпение. Разумните девици повярваха, подсигуриха се и показа готовност да чакат, колкото е необходимо. Те бяха взели решение да не се отказват, каквото и да означаваше това за тях. Неразумните, в своята припряност, не се подготвиха добре. Тяхната спонтанност ги накара да хукнат към мястото за срещата, носени от емоции и вяра. Те съчетаха последните две в неблагоразумие. Емоциите ги подтикнаха да побързат, но понеже не бяха послушали разума си, се наложи по-късно да наваксат пропуснатото, което им струваше срещата.
Бог се наслаждава в това да ни дава знание и да ни води в доброто обмисляне на всяка наша дума, постъпка и последиците от тях. Чрез дълготърпение и смирение ставаме сънаследници на Божиите обещания, докато прибързаните решения ни отдалечават от целта. Християнският ни живот основно е свързан с възпитаване на тези две ценности: готовност да чакаме колкото трябва и в това чакане да се радваме, а не да се тревожим.
Тези качества, от своя страна, правят мъдростта да изобилства в човека.
22. Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23. От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
Мъдростта в Притча 8:12 е описана с три нейни качества: благоразумие, притежаване на знание и предпазливост.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Това, което липсваше на неразумните девици и ще причисли част от християните към групата на неразумните хора, които ще пропуснат шанса на своето спасение, е описано в тези стихове. Да вярваш не значи само да се носиш на „крилете на духа“. Много често духовното водителство бива обърквано с душевен порив. Понякога сме толкова духовни, че всяко слово, което кръжи в главата ни, взимаме за указания от Бога. В този свят гласовете са много и е лесно да се заблудиш по кой път да поемеш. Освен това нашият ум постоянно обработва данни и приема всякаква информация, така че да се приеме погрешната информация не е трудно. Но ако благоразумието е вградено в основата на човешката природа и взаимоотношението ни с Христос е изтъкано от здравите нишки на постоянно и двустранно общение, то няма как да се заблудим. Тогава човек ще добрува навсякъде и във всяко начинание, ще прави правилните избори и ще благоуспява.
Благият разум върви ръка за ръка и с предпазливостта. Не говорим за страх, а за трезвеност и разсъдливост, които се опират на вяра и бдителност. Бдителността е това качество, което ни помага да анализираме миналия си опит, да го съпоставяме със ситуации от настоящето и да не повтаряме грешките си. Бдителният човек е постоянно отворен, за да чува Божия глас и да прави нещата и смело, и балансирано, като не пренебрегва и маловажните детайли на своя житейски опит и получено знание. Защото Сам Господ ни предупреждава, че поради липса на знание мнозина ще погинат (Осия 4:6).
Обединени тези три качества на мъдростта допринасят за характер, в който добродетелите изобилстват.
Разумните християни, на четвърто място, са тези, които не очакват своето снабдяване от други хора. Тяхната предвидливост е навременна, а очакванията им са в Господа. Това не изключва вярата им, а я прави по-стабилна и непоклатима.
8. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
Не казвам, че трябва да отпращаме хора, когато ни искат финансова или друга подкрепа. Но за своето освещаване и спасение сами сме си отговорни. Бог дава дара на спасение безплатно, но пътят към спасението иска посвещение и лична ангажираност. Понякога ще се налага да жертваме от своето време и комфорт, за да направим неща, които ни се струват на пръв поглед маловажни. Неразумните девици не направиха това. Те просто взеха светилниците си и тръгнаха. Малко им липсваше, просто трябваше да си подсигурят резервно масло, но те не помислиха. По-късно поискаха от разумните девици, защото е нормално да търсим подкрепа от тези, които са близо до нас. Само че за важните неща, като спасение и лично освещаване, всеки е длъжен за себе си.
В края на притчата четем:
11. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.
В православната Библия(превод от 1992г.) обръщението в тези стихове е : „Господине, господине, отвори ни“. В този превод се набляга на житейската страна на описаната ситуация, като преобразност на идването на Христос. Протестантският превод(1940г.) от друга стара ни представя срещата с Господа. Независимо от обръщението, и двата превода ни карат да се замислим как вървим към срещата си с Христос, тогава, когато вече всичко ще е направено от наша страна и няма да има време за поправителни изпити.
Обръщението „Господи, Господи“ дава яснота относно очаквания и надежди, и последвало разочарование. Мнозина ще разпознаят Господ, ще Го изповядат като Господ, но не ще се подготвят за срещата с Него подобаващо, защото няма да употребят всичко, с което разполагат, за да се явят достойно на тази среща. Неразумните няма да използват своето време, ресурси и таланти пълноценно. Библията многократно ни предупреждава да не пилеем благовремието, което ни е дадено, а да работим с усърдие за своето освещаване и за Божието царство. За жалост има „християни наполовина“, такива, които разделят живота си на земята от подготовката си за вечен живот с Христос.
Времето, в което сме тук на земята, е единственото време, в което можем да изградим характер, достоен за среща с Бога. После вратата ще се затвори и ще остане ужаса от вечната раздяла с Него, защото емоционалният отклик на вяра не може да ни препоръча в Божиите очи.
12. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
Тези думи означават: „Не сте имали желание да вникнете в това, което сте чули. Не сте били мотивирани да се подготвите. Не оценихте предоставената ви възможност. Не успяхте да отделите стойностните за вечността неща от повърхностните и дребнавите. Изобщо имахте ли любов към Мен?“
Нека обобщим казаното до тук. Има пет неща, които всеки един християнин трябва да изработи в себе си. Те са балансирани между разум и вяра, като на вяра се тръгва и чрез вяра се стига до края на пътя, а разумът е светилникът, който осветява нашето пътуване към Вечността.
Надявам се, всички вие, които четете това послание, да бъдете като разумните девици, които влязоха на сватбата. Нека Бог да дава на всички ни разум и вяра в едно.
Автор: Татяна Славова