МЕНЮ   Email

Увереност с Бога
християнски проповеди, поучения, молитви, свидетелства и материали за неделно училище

 

Характерът на Яков


 

Историята на Яков, един от патриарсите на израелския народ, привлича вниманието ни още от самото му раждане. Майка му зачева близнаци след молитвата на нейният мъж Исаак, който е син на Авраам. Името Яков, според речника1, който използвах, означава „някой, който неправомерно или незаконно присвоява и заема мястото на някой друг“2. Това проявление на неговия характер проличава преди самото му раждане, в утробата на майка му. Още от там той прави опит да измести брат си Исав и да присвои правото на първороден, като го хваща за петата (Битие 25:26). Тази случка е само началото на поредица от събития, които ще потвърдят, че Яков с право е наименуван така.

 

Малко по-напред, в стихове 29 до 34 от същата глава, разбираме, че макар и вече пораснал, Яков не се е отказал от желанието си да придобие първородството на брат си Исав. И така, възползвайки се от слабостта на Исав, Яков най-накрая се сдобива с желаното от сърцето му. Тази случка подчертава и утвърждава със сигурност поне две черти от характера на Яков – упорит(не се предава лесно), оценява най-доброто и се бори за него докрай.

Затова, че се бори докрай за най-доброто, свидетелстват случки като тази в глава 27, където Яков с помощта на майка си измамва баща си Исаак (Битие 27:35) и един вид отнема благословението под носа на Исав. След тази случка Исав намразва брат си и иска да го убие (Битие 27:41). Така Яков е принуден да отиде при вуйчо си Лаван в Харан и да докаже за пореден път, че е достоен притежател на името си.

 

Следващата история, от която можем да разберем още за характера на Яков е периодът му на пребиваване при вуйчо му. Там той среща любовта на живота си – Рахил, заради която е принуден да работи четиринадесет години. Самия той е измамен и така да се каже му се връща, това което е правил с другите в миналото си. Поуката, която можем да си направим от живота на Яков преди и по време на престоя в дома на вуйчо му е, че „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Марк 4:24) и „всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Матей 7:12). А от факта, че той работеше четиринадесет години заради Рахил и Лия, стигаме до извода, че Яков е жертвоготовен заради любовта – едно качество, което със сигурност Бог няма да презре! Яков можеше да презре Лия и да каже на баща й „Добре, излъга ме за Лия, но аз обичам само Рахил. За да не се изложим пред хората, Лия ще се води моя съпруга само по документи и толкова. Не я искам, задръж си я!“ Но ето, че Яков не направи това, а показа друга добра черта от характера си – отговорност и посветеност.

Въпреки добрите черти на характера си, Яков все пак е човек и като такъв има своите слабости. Примери намираме в Битие 31:31, където той казва на Лаван, че поради страх го е напуснал тайно. Дали той просто е излъгал или наистина го е било страх не мога да кажа, но и в двата случая си говорим за лоша черта на характера. Лично аз съм склонен да вярвам, че наистина се е уплашил, понеже страхът го обзема и когато брат му Исав идва да го посрещне (Битие 32:7).

Животът на Яков е изпълнен с предизвикателства и едно от най-интересните е срещата му с Бога в Битие 32:24-30. При тази среща той затвърждава със сигурност, че оценява Божието добро, желае Божието най-добро за себе си и е готов да извърви пътя докрай, за да го получи, дори ако трябва да влезе в борба със самия Бог! Страхът може и да е бил слабост или лоша черта от характера на Яков, но определено смелостта му е по-голяма! Все едно Господ е искал да му каже: „Покажи ми на какво си готов, за да получиш Моето благословение“. Колко от нас биха влезли в директна схватка с Бога, за да получат нещо от Него? Аз не влизам в това число. Сигурно бих навел глава и бих молил за милост и прошка... Но не и Яков. Той показа решителност, твърдост, непоколебимост, смелост. Със сигурност Бог е искал такива черти в характера на Яков. Колкото до отрицателните... И Яков е човек като нас, но Бог видя в него нужното, за да бъде изпълнена волята Му, което ни припомня, че „...човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“(I Царе )

Не е важно как почваме състезанието, а как го завършваме! Яков завърши земния си живот като патриарх на еврейския народ.

 

Бележки

  1. Tenney, Merrill C. „The Zondervan pictorial bible dictionary”. Zondervan publishing house. 1973 г.

  2. The free dictionary by Farlex. www.thefreedictionary.com/Supplanter

Автор: Момчил Славов