СЛУЖЕНИЯ В ЦЪРКВАТА
„ 11. И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители
12. с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,
13. докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота,
14. за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди,
15. а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос,
16. от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта.”
Ефесяни 4
В този стих апостол Павел споменава част от дарбите, които са дадени на църквата. В Римляни 12 и в 1 Коринтяни 12 част от тези дарби се споменават отново. Бог ги дава на събранието, за да укрепват вярващите хора духовно и да се назидава църковното тяло. И както е видно от посочения стих, различните названия обуславят и различното значение, и съответно, и специфичното приложение на дарбите в живота на местната църква.
Апостол
Според конкорданса1 значение на думата е „някой, който е изпратен да проповядва благата вест”. В по-широк смисъл това е човек, който е избран, помазан и изпратен с определена мисия от Христос /Лука 6:13 и 9:1,2/. В 9:1 се обяснява как става това изпращане. Първо има екипиране във власт и после следва изпращането. В 9:2 се изтъква причината за това овластяване – да се проповядва Божието царство. Това е мисията на апостола – да настанява Божието царство тук на земята.
Петър стана апостол на юдеите и с риск за живота си им проповядваше Месията, Павел беше изпратен между езичниците и им благовестяваше спасение по благодат. Общото между апостолите е, че проповядваха Кръста и обръщаха хора в Христовата вяра. Там, където минаха, положиха основите на местните църкви – Петър в Ерусалим, Павел в Коринт, Ефес и на други места. Апостолите работят по основите на църквата. Те основават, наставляват и изграждат Христовото тяло. Те са, които взимат решенията за ръкополагане на служители в малкото събрание и те наставляват събранието / Тит 1:5; Деяния 6:2; 20:28 /.
Как става избирането на апостолите след смъртта на Исус? В Деяния 1:26 четем, че единадесетте апостоли се събраха, помолиха се на Бога и хвърлиха жребий, за да изберат апостол на мястото на отстъпилия Юда. И никой не оспори тяхното решение за жребий.
Пророк
Пророкът е този, който
директно приема послание от Небето.
Това става във видение,
изстъпление, съновидение или директно слово. Истинският пророк си
личи по това, че нещата, за които известява се сбъдват /Второзаконие
18:22/. Животът на истинският пророк е придружен от знамения и
чудеса. При Мойсей се раздели Червено море, при Илия не валя три
години, при Натан Давид се покая и Бог прости греха му и го
благослови, при Йоан се кръстиха много евреи за опрощаване на
греховете, Христос ни разкри всичко за Бога и за вечния живот. Има
много примери в Библията, но едно е сигурно – истинският пророк няма
да каже нищо от себе си, а само това, което му бъде дадено от
Небето.
Има три категории пророци.
Едните са тези, които говорят вдъхновени от Святия Дух. Пророк Исая получи откровение за Месията, който щеше да се роди от Давидовия род /Исая 9:6,7 и 53:5/ и това беше около 700 години преди да се роди Христос.
В Библията има примери и за пророци, които говорят, вдъхновени от Сатана или нечисти духове. Те говорят лъжи и гневът на Бога е срещу тях, защото заблуждават хората / Еремия 23:25; III Царе 22:22; Деяния 16:16,17/. Понякога тези лъжливи пророци може да изговорят и истини, както беше случая с жената, която вървеше след Павел. В такива моменти се нуждаем от лично откровение от Святия Дух, за да не попаднем в капана на Сатана.
Третият вид пророчества са тези, които идват от човешкия ум. Тогава, когато хората говорят от собствения си ум и претендират, че е слово от Бога, най-вероятно човекът е застрашен от гордост и себеправедност /III Царе 11:12; Второзаконие 18:22; Езекил 13:17/. От такъв човек, ни се казва, да не се боим. Но е добре да се молим, за да не бъдем подведени.
В Новия завет пророците служеха заедно е апостолите и учителите. В Деяния 13:3 отново, след като се помолиха и постиха, пророците и учителите положиха ръце на Савел и Варнава и ги изпратиха на мисия. Казва се, че в пост и молитва Бог им даде разбиране как да постъпят. И не се казва някой в Антиохийската църква да е оспорвал това решение. Пророк Агав освободи слово за апостол Павел, което беше за предупреждение/Деяния 21:10,11/ Следователно пророческото служение беше развито в ранната църква и пророците работеха за нейното укрепване и опазване.
Благовестител
Благовестителят е този, който споделя благата вест за спасение писмено или в проповед. Той носи товар в сърцето си за неспасените души и страда, когато вижда, че хората нямат знание и разбиране за Божието царство и за вечния живот. Благовестие означава споделяне на откровение, което Бог е благоволил да изяви чрез Спасителя Исус Христос на грешното човечество за неговото спасение.
Благовестителите от Новият завет не принадлежаха към определена църква. Като служение евангелизирането се развива извън рамките на църквата. Мисията на това служение е да прибира хората в църквата, така както овчар би вкарал овцете в кошарата. Затова евангелизаторите са силни навън, сред хората от света, където и споделят посланието за грехопадението, изкупителното дело на Исус Христос и спасение по благодат.
В Новия Завет се споменават малко евангелизатори. Филип беше воден от Святия Дух да сподели благата вест за Христос /Деяния 21:8/. На Тимотей му беше възложено от Павел да „извърши делото на благовестието“/II Тимотей 4:5/. Най- ярък пример за благовестие е животът на Исус, който прогласи спасителното Си благовестие чрез учения, живот, смърт, възкресение и възнесение.
Четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан известиха на целия свят, чрез писаните си послания благата вест за изкупителната жертва на Христос.
Пастир
Думата пастир многократно е използвана в Библията. Срещаме я в Стария и в Новия завет. Нейното значение може да се тълкува дословно, като един, който се грижи за стадото. Днес се забелязват опити да се предаде по-духовно съдържание на думата и тя е заменяна от думата пастор, но в гръцкият текст тази разлика не съществува. В Числа 27:17 пастирът е описан като „един, който излиза и влиза пред овцете, който ги извежда и въвежда“. Така че чрез функциите, които един овчар изпълнява към своето стадо, се онагледява служението над Божието стадо.
Овчарят е отговорен за всички овце от стадото, което му е поверено. От него се изисква да е търпелив, да се грижи с нежност за слабите, да носи немощните на раменете си. Той е който се грижи за храната и водата на стадото и всичко, за неговата защита и всичко, което е нужно за доброто му състояние.
В Йоан 10:1-16 Христос ни учи, че добрият пастир живота си ще даде за овцете си. Те познават гласа му и доброволно вървят след него и никой не може да ги отнеме от ръцете му.
Учител
Малко се говори за помазанието на учителя. Библията говори за законоучителите, които поучаваха хората на Божия закон предимно устно /Лука 2:46/. В останалите случаи, когато се говори за учител, се има предвид човек, който учи други хора, дава им знание за определени истини.
Учителят първо трябва да научи себе си, после да предаде знанието по достъпен начин на другите. Така че учителите имат дух, отворен за поучения. Те утвърждават стари, известни истини или ново знание, като стремежът им е да доведат хората до задълбочено възприемане и осмисляне на същите.
Добрият учител е иноватор в работата си. Той търси начини и методи на преподаване, които да направят словото му достъпно. Исус беше иновативен. Той познаваше бита на своите сънародници и им говореше с притчи, като онагледяваше словото Си с неща, близки на юдейската култура. Освен това Той им тълкуваше Писанията и обясняваше закона. Учеше на мъдрост хората- как да приложат писаното Слово в живота си и водеше към духовна промяна. Като добър учител, Той умееше да мотивира към промяна на мисленето.
Изброените служения се дават на църквата, за да расте тя в познаване на Исус Христос. Още повече, че сам Исус изпълни тези служения, докато беше в човешко тяло. Сега тези служения са на разположение на Неговата църква. Най- общо може да се формулират чрез целта на тяхното съществуване:
- апостол – изпратен да полага основи;
- пророк- да затвърждава, коригира;
- благовестител- да вкарва в църквата;
- пастир- да се грижи за хората лично;
- учител- да поучава и тълкува.
Изброените служения имат своята специфика. Техните различия са полезни за изграждането на Христовата църква. Еф.4:13 казва, че общата цел на всички тях е една- да се достигне пълнолетно мъжество, което да отговаря на мярката духовно развитие, която Христос поставя. Въпреки различията, функционирането на всяко от тези служения е нужно. Само църква, в която всички те сe развиват хармонично и съразмерно, ще се изгради в любов и зрялост /Еф. 4:16/.
Нека Бог да продължи да благословя църквата Си.
Автор: Татяна Славова
Използвана литература
1.Хеджис. Ст. „Kръщението и дарбите на Святия дух”.София, изд. „Бъдеще и надежда”. 2004 г.
2. Банков. Ст. Д-р. „Славянски библейски конкорданс и енциклопедия.” изд. „ Духовен лъч”. 1987 г.