Има ли разлика между Божие и небесно царство?
Според компютърната библия CrossBgBible1 в евангелието на Матей фразата „Божието царство“ се среща 4 пъти, а фразата „небесното царство“ 31 пъти. В евангелието на Марк Божието царство се споменава 14 пъти и нито един път не се споменава фразата „небесно царство“. В евангелието на Лука за „Божието царство се говори 32 пъти, а в това на Йоан само 2 пъти. Прави впечатление, че в евангелието на Марк и това на Лука се използва най-вече израза „Божието царство“ вместо „небесното царство“. Може да предположим, че това е така поради факта, че и двете евангелия за предназначени най-вече за езичници. За разлика от евреите, езическия свят не е имал знание за Божиите заповеди. Затова и авторите се стремят да бъдат конкретни в изказа си.
Евангелието на Матей е писано предимно за евреи2 затова можем да кажем, че Матей повече използва фразата „небесното царство“ вместо „Божието царство“. Най-вероятно поради страхът на евреите и тяхната сериозност относно това да не споменават името Господне напразно (Изход 20:7). Исус Христос описва небесното царство в това евангелие с няколко притчи. Той го сравнява по следните начини: човек, който сее добро семе на нивата си (Матей 13:24); синапено зърно, от което израства огромно дърво (Матей 13:31); квас, с който е замесено три мери брашно (Матей 13:33); нива, в която има скрито съкровище и заради, което си струва да си продаде човек целия имот (Матей 13:44); скъпоценен бисер, който всеки би желал да има (Матей 13:45); пълна рибарска мрежа (Матей 13:47). Между изброените притчи има едно общо нещо. Това е, че Божието царство е онагледено с човек, който извършва действие, което води до положителен резултат. Целта е евреите да бъдат предизвикани към конкретни дела, които ще ги доведат в Божието царство. Това Исус Христос потвърждава в Матей 11:12. В Матей 18:23 Господ оприличава небесното царство на цар, който преглежда сметката на слугите си. Цар, който е милостив и заедно с това съди справедливо. Четейки Матей 19:23-24 можем да кажем, че Исус назовава едно и също царство с две имена. И все пак тук контекста е от значение, защото Господ казва тези думи по време на разговора Му с младия богат мъж (Матей 19:16-22). В стих 17 Исус казва „...ако искаш да влезеш в живота...“, след което изброява на младия мъж част от десетте Божии заповеди, заедно с това да обича ближния както себе си. Казва му още, че ако иска съвършенство, трябва да се лиши от богатството си и да го следва. Общото между стихове 17, 23 и 24 е думата „влезе“3 или „enter”(от английски)4. За да влезе във вечния живот с Бога в Неговото царство, младият мъж трябва да изпълни критериите, за които Исус му говори. Както Божиите заповеди, така и призива на Исус да продаде всичко и да го следва, са изисквания, които са част от небесното царство Божие. Тези критерии могат да бъдат постигнати не чрез видимото(материалното), а чрез невидимото (духовното). В Матей 20:1-15 небесното царство се описва като стопанин на лозе, който наема работници на лозето си и дава на всеки от тях по равно, без значение колко часа е работил на лозето му. Следва оприличаването на царството с „...един цар, който направи сватба на сина си...“(Матей 22:2). Освен това Исус сравнява небесното царство и с 10 девици, които са си взели светилниците в очакването на младоженеца (Матей 25:1).
Евангелието на Лука е предназначено за езичници5 и затова можем да предположим, че се споменава повече фразата „Божие царство“ отколкото „небесно царство“. Набляга се на това, че Божието царство се благовестява (4:43; 9:60; 16:16) и неговата невидима сила се проявява във видимия свят чрез изцерения, освобождения, възкресения (10:9; 11:20; 7:22). Господ Исус Христос говори за Божието царство в евангелието на Лука на няколко места. В тринадесета глава се споменават сравнения, които се намират и в Матей: синаповото зърно(Лука 13:19) и квас за тесто(Лука 13:21). Като цяло в евангелието на Лука повече се набляга на факта, че Божието царство съществува и е реално (4:43; 8:1; 9:2; 17:20-21 и др.) .
Евангелието на Марк също е предназначено за езичниците6. Както в Лука, така и тук се употребява повече фразата „Божието царство“. Набляга се на това, че за да влезеш в Божието царство се изисква святост в отношението на човека (9:47; 10:15; 12:34) и святост в делата му (10:23) .
Божието царство е представено в Марк като семе хвърлено за посев. Човек не знае как расте семето и как дава плод, благодарение на земята, върху която е хвърлено. След това от стихове 30 до 32 се споменава притчата за синаповото зърно, което макар и най-малко от всичките семена, става на голямо дърво.
В евангелието на Йоан Божието царство е свързано с духовно обновяване. За да види човек Божието царство, той трябва да се новороди от Дух и от вода (3:3,5). Това напомня за евангелието на Марк, където в небесното царство може да се влезе с ново вътрешно отношение.
Безспорно има много различни мнения относно това има ли разлика между Божието царство и небесното царство. В зависимост от гледната точка и методите на изследване, някои хора могат да кажат, че има разлика, а други – не. В светлината на евангелските послания можем да кажем, че разлика между Божието и небесното царство няма. Разлика може да бъде намерена в начина, по който е представено царството Божие от авторите. Исус представяше Божието царство на хората, съобразявайки се с техния етнически произход, социалното и материалното им положение. Духовното състояние на хората е от особено голямо значение за влизане в Божието царство... и как няма да е така след като Бог е Дух!
Автор: Момчил Славов
Бележки
1http://crossbgbible.sourceforge.net, http://www.crossbgbible.com/ ver. 0.9.34 – разработва се от mat.soft
2Тени, Мерил К. , Светът на Новия Завет , Русе, Нов Живот, 1992.
3Думата е от превода на Библейска лига – България, София, март 2011 г.
4Думата е от превода на The Holy Bible, NKJV, Hollman Bible publishers, Nashville, Tennessee, 1988.
5Новият Завет, учебно издание от проект „Отворена библия“,с. 73, ЕТ „Госпъл“, 2002
6Пак там