Няма среден път
„Влезте през тясната порта, защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са тези, които минават през тях. Понеже е тясна портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малко са тези, които го намират.“
(Матей 7:13,141)
В живота на човека има едно единствено решение, което определя съдбата му. Когато човек се появи на този свят пред него се поставят две възможности: едната е пътят на светостта, по който човек може да открие Бога, другата е приятелството със света, който води в ада. Няма среден път за човека, няма трети вариант. Или си приятел с Бога или си приятел със света(Яков 4:4). Пътят, по който стигаме до Бога Исус нарича тесен, а другият – широк. По широкият път лесно се върви. Той е пълен с лесни, достъпни удоволствия и угаждане на личните предпочитания и страсти. Началото му са удоволствия на земно ниво, които се провокират от човешките сетива. Човек вижда неща и ги пожелава; чува за други, някои опитва и те са приятни за тялото му. Няма нищо лошо, по принцип, в това човек да угажда на тялото си. Библията казва, че трябва да се грижим за телата си, но не като ги правим господари на живота си, а като за Божий храм. Трябва да знаем какво е позволено да внесем в Божия храм и какво не е. Така и да внимаваме на тялото си – какво му позволяваме и какво не.
След удоволствията на земно ниво са душевните удоволствия. Те угаждат на душата. Душата не обича да се напъва, а се стреми да си създава комфорт. Човек гледа да прави това, което му е приятно, воден от своите душевни предпочитания. Така се стига отново до угаждане на страстите и живот, определен от емоции, чувства, усещания. Яков казва, че след тези двете идва и бесовското господство над човека:
„...това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска...“
(Яков 3:15,Синодален превод, 1992 г.)
Когато стремежът е лично угаждане и удоволствия, волята и разумът отслабват и неправилните отношения в човешкото сърце стават проводници на демонично влияние. Затова всеки път, когато гласно или негласно си кажем думата „искам“ трябва да си дадем сметка, че тръгваме по лесния път. В Битие 4:7 четем:
„Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми да те завладее; но ти трябва да го владееш.“2
Грехът лежи на вратата на душата на всеки човек. Няма човек, който да е опазен от това. Постоянно сме под атаките на сатана и изкушенията на света. Можем да пуснем греха в сърцето си – можем да му се противопоставим и да го подчиним. Няма среден път. Мъничко да го пуснем да влезе, все едно, че с единият крак е в стаята, а с другия отвън, колко време можем да издържим?! Хубавото в този стих седми е, че ни се дава сила да владеем над греха и да го държим на разстояние от нас. Алелуя!
Каин можеше да не пуска греха в сърцето си, но вместо да се напъне да обича брат си, той се огорчи. Огорчението го доведе до омраза, а накрая завърши с убийство. Пазете сърцата си от огорчение - много беди идват от там. По-лесно е да се огорчи човек, а по-трудно е да обича. Ето това са двата пътя пред човека – тесният и широкият. Защото е казано, че Бог е любов (I Йоан 4:8), и който мрази не е от Бога, а е пуснал вече греха в душата си.
Много са атаките към човешката душа. В II Петър са описани добродетелите, към които трябва да се стремим. Апостол Петър ни казва, че за да ги придобием трябва да положим не просто старание, а всяко старание. Уверявам ви, не е лесно да се променяме, като се съобразяваме с образа на нашия Господ Исус Христос. Без усилие на човешката воля не става. Започва се от знанието, за това, което е угодно на Бога. Минава се през решение да Го следваме и после следва упорит труд. Изисква се човек постоянно да се самонаблюдава и съпоставя себе си и своето поведение с Божието слово.
Човек трябва да следи как и какво говори:
„Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.”
(Яков 3:2, Протестанстски превод,1940 г.)
От
говоренето на устата се разбира какво има в сърцето. Ако често се
чуваме да казваме думичката „искам“, това трябва да ни покаже, че в
човек преобладават егоистични желания. Това може да е началото на
един лесен и широк път, който да ни заведе в погибел. Освен това
трябва да внимаваме и какво виждаме:
"И ако те съблазнява {или: подвежда към грях} окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл."
(Матей 18:9, превод на изд. „Верен”, 2001 г.)
Изкушенията често идват от очите - виждаме с очи и пожелаваме с душа. Друг начин да се подлъжем и да поемем по широкия път е като даваме вниманието си на ласкателствата на хората, на големите човешки обещания. Измамливите думи ще ни подхлъзнат. Само Бог държи до край на обещанията си, затова и едно от имената Му е Верен.
Това са само малка част от начините, по които се тръгва към погибел. Това поучение няма за цел да посочи в пълнота всички възможни варианти на съгрешаване. То има за цел да покаже на колебливите, че е време за категорично решение. Среден път няма. Бог ни приканва да Го познаем от опит. Той ни приканва да го опитаме. Това може да стане само ако изберем пътя на светостта и държим греха вън от нас.
Бог да ви благославя с желание да четете Неговото слово и да ви дава мъдрост да го разбирате. АМИН.
1Цитатът е от учебното издание на Новият Завет на проект „Отворена Библия“
2Цитатът е от новото ревизирано издание на Библията на проект „Живо слово”, 2001 г.
Автор: Татяна Славова