Увереност с Бога
(как да не я изгубим...)
Много хора си мислят, че с годините човек губи ентусиазма си. Много хора си мислят, че ентусиазмът е присъщ най-вече на младите и ненавлезли сериозно в живота хора. Сега обаче нека обърнем внимание на една важна за християните дума свързана с ентусиазма, а именно увереността!
Преди това нека разгледаме синонимите на думата ентусиазъм1. Тези, които подбрах са следните: вдъхновение, увлечение, възторг, изблик. Мисля, че ще се съгласите когато кажа, че ентусиазмът зависи от увереността. Ако нямаме достатъчно увереност, ентусиазмът ни би бил недостатъчен за нещо много важно свързано с живота на всеки човек вярващ в Бога и наричащ себе си християнин. Това нещо е да следваме Бога безусловно. Сега нека се върнем на два от синонимите на думата ентусиазъм: вдъхновение и възторг. Ще си послужа с книгата Исус Навин 14:6-14. Там става въпрос за обещаното наследство на Халев.
„В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.2 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце. Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог. За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог. И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години. Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам. Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза. Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син. За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.“
Когато чета тези стихове, лично в мен се появява вдъхновение и възторг от думите на Халев. Но знаем, че това е временна емоция, която преминава. Ако действията ни се основават най-вече на емоции или чувства, тогава няма да постигнем, кой знае какви, трайни резултати. Господ Исус Христос желае от нас да градим живота си на твърди основи (Матей 7:24-27). За това ни е нужно нещо повече от ентусиазъм... Точно така, нужна ни е увереност! Халев имаше увереност с Бога заради Неговото обещание и тази увереност продължи повече от четиридесет и пет години, че и след това.
Как така на осемдесет и пет беше силен както когато беше на четиридесет години? Защо? ЗАЩОТО СЕ ДОВЕРИ НА БОЖИЕТО СЛОВО И НАПЪЛНО ПОСЛЕДВА БОГА!!!
Нека продължим като прочетем от Библията Числа 13:1-2.
"И Господ говори на Моисея, казвайки: Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях."
Обърнете внимание на думите, които съм подчертал. Сега да продължим историята от стихове 25-33 и следващата четиринадесета глава от първи до единадесети стих. Най-общо казано в стихове 25-33 става въпрос за рапорта на тези съгледвачи. След като се прибират от мисията си, десет от тях споделят мнението си, че е невъзможно да се завладее тази земя основно заради Енаковите синове, които са огромни. Халев не е тяхното мнение и даже не се занимава да коментира ръста на енакимите защото знае, че тази земя е обещана лично от Бога. Необходимо е да прочетем Числа 14:1-11, като най-голямо внимание трябва да обърнем на стих 9.
От този момент нататък, Исус Навин и Халев тръгнаха с увереност ентусиазирано вършеха дела съобразени с думите, които им говори Бог. Четиридесет и пет години Халев запази първоначалната си увереност заради словото дошло от Бога, че ще предаде земята на тях!
Тук е момента да споменем останалите съгледвачи, които говориха обратното на това, което Бог говори и желае. Тях можем да определим като днешния свят или просто като хора, които не вярват в Бога. Да видим какво казва Павел в Римляни 12:2-3,16. Ще се спрем основно на стих 16.
„Бъдете единомислени един към друг, не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща, не считайте себе си за мъдри."
Ще ви помоля да обърнете внимание на подчертания текст.
Сега нека погледнем тази фигура с условието да запазим коментарите си свързани с телосложението на нашия човек за малко по-късно...
Бог (1.) дава всичко необходимо на
човека (2.) за да се справи с проблема (3.). Условието е човек да не
гледа само срещу проблема, а да „погледне“ с вяра(4.) към Бога,
имайки отношение на доверие(4.) в Неговите думи.
Ако трябва да определим високите неща, за които Павел говори,
можем да ги сравним с ръста на енакимите (Числа
13:32).
В очите на невярвящите в Бога съгледвачи, буквално и преносно,
енакимите бяха висок проблем или невъзможен за преодоляване. В очите
на Исус и Халев, вярвам, че те са изглеждали ниски...
Защото и двамата не гледаха само към исполините, а най-вече към
обещаната от Бога земя! Те се
„предадоха на скромни неща“ и успяха!
Колкото и „висок“ да е проблемът, той не е над Бога!
Какво ни трябва за да не губим битката в ума, относно увереността?
1. Вяра в Божието слово
2. Да запазим първоначалната си увереност идваща от вярата в Бога (Евреи 3:14, Числа 13:30, Яков 1:2-3).
3. Да обновяваме ума си, а не да се съобразяваме с невярвящия свят около нас (Римляни 12:2, Числа 13:31,14:6-9).
В заключение можем да кажем, че с времето нито увереността, нито ентусиазмът, идващ от тази твърда увереност, изчезват или намаляват. В крайна сметка най-важното е да си с Бог, да го последваш напълно както стори Халев. По този начин не само ще запазиш увереността, но ще наследиш обещаното ти от Бога наследство, тук на Земята. Ако трябва да обобщим всичко казано в едно изречение, то би звучало по следния начин:
УВЕРЕНОСТТА С БОГА ИЗИСКВА
ДОВЕРИЕ В СЛОВОТО МУ И ДЕЙСТВИЯ ОТГОВАРЯЩИ НА ВЯРАТА ДАДЕНА ОТ БОГА.
ЕДНО ОТ СЛЕДСТВИЯТА Е УСПЕШНО „ЗАВЛАДЯВАНЕ“ И „ЗАСЕЛВАНЕ“ В
ОБЕЩАНАТА ОТ БОГА ЗА ТЕБ ЗЕМЯ!
Автор: Момчил Славов
Бележки
1. Версията на програмата е 0.9.34. Официалния сайт на програмата е: http://www.crossbgbible.com/
2За цитатите от Библията е използвана програмата CrossBgBible с избран превод „Протестантски (1940)“.